Драгоил

Историята на един спомен от войната

Бомбардировките край Плоещ имат

актуален отзвук и в България

По следите на събития, за които все още има свидетели и които могат да дадат точни сведения за случилото се преди 63 години в небето недалеч от Драгоман.

Все още има места в България, където са ставали исторически събития, а за тях не се знае много, дори понякога и нищо не се знае. Те са стотици, а може би и хиляди. Едно такова място е село Драгоил, близо до град Драгоман. Имахме шанса да се срещнем и да се запознаем с Дренка Трендафилова Цветкова. Тя е родена на 27 февруари 1921 г., всъщност, родена е малко преди това, някъде около Трифон Зарезан, но е записана тогава. В нейните спомени са се съхранили много събития, които имат особено значение не само за историята на селото и региона, но и за България въобще. В един непринуден разговор, съвършено случайно стана дума за един паднал самолет през войната в района на селото. Ето как започва историята, разказана непосредствено, непринудено и човешки, тази история не претендира за академична точност, нито за фактологична прецизност, това е историята на един спомен.

Когато баба Дренка била ученичка, си спомня, че е учила в така наречените “частни училища”. Това са били частни къщи, част от стаите от които са били предоставяни за училищни занятия. Местният железничар Новко Денков решава да построи училище. През 1928 г. учителят ни изведе, за да присъстваме на полагането на първия камък на новото училище. След това ни казаха, че след малко ще премине цепелина на италианеца Нобел. Той се появи през облаците като търкалящо се продълговато тяло, спомня си баба Дренка.

През април 1944 г. над селото прелитаха англо-американските самолети, които бомбардираха петролните рафинерии край Плоещ. По това време синът ми беше бебе и ние се подготвяхме да го кръщаваме. Тогава започна стрелба с картечници от самолетите, водеха битка помежду си. Чувахме

Патроните

по покрива на къщата ни. Изплашихме се толкова много, че оставихме бебето в стаята и се скрихме в другата стая. По едно време се чуха взривове от бомбите, които самолетът е пуснал в местността “Чуките”. Видяхме дори огънят и пушеците. Там по това време нямаше къщи. Линията и моста не са пострадали. Това разказва с вълнение баба Дренка.

Освободен от бомбите, самолетът падна към Руй планина, недалеч от границата ни със Сърбия. Какво е станало с екипажа баба Дренка не знае. През Втората Световна война на платото край Шумен е действал военнопленнически лагер за англо-американски самолетни екипажи, свалени над България. На 8 септември 1944 г. от лагера са освободени над 320 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци.

В селото се знае още, че край

Кантона

също е падал самолет през войната. Това е в местността “Умляк”. В село Драгоил е имало находище на хума. Наричали са го “хумляка”, а по-късно името се трансформира в “Умляк”. Когато е построена ж.п.-линията, спирката тук приема същото име. Деца са намирали разни железа там. Но следите на тези събития отдавна са забравени, или просто няма достатъчно информация за това, а местните възрастни хора, които може би са помнели, а защо не и видели такива събития, все повече намаляват.

От началото на месец април 1944 г. до 26 август 1944 г. ударите на 15-та американска въздушна армия на Балканите са насочени предимно за унищожаване на петролните рафинерии край Плоещ. Българските изтребители избягват влизането в бой с многократно превъзхождащите ги сили при полета им към Румъния, а действат по способа "свободен лов" при завръщането на множеството малки групи или отделни

Самолети

и прелитането им над България, което доста често е съпроводено с пускането на останалия бомбен товар.

Войната на Царство България срещу САЩ, Англия и други страни от Съюзническите сили е обявена през 1943 г. София и много други български градове и села са подложени на въздушни удари. В резултат бяха атакувани 187 населени места и върху тях изсипани 45 000 експлозивни и запалителни бомби. Убити са близо 2000 души, а ранени 4744, повредени и разрушени са около 12 000 сгради и жилища. Общо са нанесени щети за 24 милиарда лева.

Тези въздушни удари на Съюзните ВВС, познати като операция "Тайдал уейв" /Приливна вълна/ и "Пойнт Бленк" /Насочено в целта/ са срещу страните от Оста в този район. Общият регистриран брой за годините 1943 г. и 1944 г. на извършените чужди полети над наша територия е 23 000. Усилията на ВВС на САЩ и Англия да принудят Царство България да напусне Оста, което е стратегическата им задача, остават напразни.

В неравните въздушни

Схватки

българските летци показват завиден героизъм и неочаквано високо бойно майсторство. На територията на страната падат 117 противникови самолета, от които доказано 47 са жертва на изтребителите. При въздушните боеве много противникови самолети са засегнати тежко, но благодарение на четирите си отлични мотори се мъчат да се доберат до италианските бази. Не на всички им се удава. Едни се разбиват в албанските планини, други тънат в Адриатика. При нападението над София на 24 ноември 1943 г. по данни на противовъздушната отбрана са свалени 4 американски бомбардировача.

А иначе село Драгоил е интересно и със своите църкви, оброчни места и манастири. Това е селото на покровителя на воините-Св. Великомъченик Георги Победоносец, защото името на светеца е благодатно предоставено на много местности и параклиси.

Около оброчния кръст над селото, на Гергьовден са се събирали всички жители и гости. Седели са на камъни, които все още могат да бъдат видени в местността. Всеки си е знаел камъка и всяко семейство е имало място. В местността

Кошарище

около манастирчето “Св. Никола Летни”, което е било построено още по турско време, е имало плочи, вероятно останали от някогашния строеж, които били изправени до една стара круша. При разпределението на земите, мястото на манастира се паднало на семейството на баба Дренка Цветкова. Когато е било оран, се е орало от едната страна, после от другата. Това място винаги е било пазено и почитано. Години по-късно баба Дренка сънува сън, че влиза в подземие, което води в посока към тази местност и от дясната страна в тунела вижда закачени бакърени котли, които светели като слънца. В съня си тя разбира, че тези котли са принадлежали на някогашния манастир. Дълго време не е споделяла с никого това. Считала е, че то е просто един сън, но такъв манастир е имало, защото останките му все още стърчат над тревата, всичко останало е потънало в пръстта. Понякога сънищата се сбъдват, може би все пак няма да е напразно да се провери, дали наистина има такъв тунел и ако има, къде минава, какво има в него и дали не крие ценна историческа и археологическа информация.

Завършващо каре

Има и още нещо, именно от тук, през землището на село Драгоил е минавал построен от римляните път Via militaris, който върви през Белград, Ниш, София, Одрин и стига до Константинопол. Това всъщност е пътят "Виа Диагоналис", отсечката от който - София-Пловдив-Одрин е кръстена "Виа Милитарис". Местното население често е било свидетел на огромно движение на войски по това направление. Явно са били изградени по него множество пунктове, за почивка и снабдяване на армиите. Дори наличието на този път само по себе си би трябвало да “запали” археологически интерес.