Схиигумения Мария

СХИИГУМЕНИЯ МАРИЯ

Монахинята Мария Дохторова е от руски произход. Нейният жизнен път преминава далеч от родното място, но според заветите на руското православие и православно монашество. Схиигумения Мария е родена в светска среда, но намира своето духовно призвание в манастирите на Румъния, Югославия, Албания и завършва жизнения си път в България, като събира монашеска общност. Сведенията за живота и подвизите на тази свята жена са достатъчно, за да стане ясно, каква е била и как е живяла. Тя е приела името на светата равноапостолна Мария – Магдалина. Истинското й име е Лидия Николаевна Дохторова и е родена през 1896 г. в Киев. Произхожда от средно заможно интелигентно семейство.

За нейното възпитание били канени и гувернантки. Тя обичала да плува, да язди и четяла често до късно през нощта. Учила в къщи и в пансион. Била милостива не само към хората, но и към животните.

През юношеството си се разболяла тежко и започнала да храчи кръв. Майка й я завела по съвет на лекарите в Алпите. След излекуването си постъпила в Историко – философския факултет в Москва. На ден ходела по около 20 километра пеша. По време на Първата световна война завършила медицински курс и доброволно ходела в лазарета да се грижи за ранените. Своето монашество тя нарича “години на странничество”.

СЪЗДАВАНЕ

Манастирът “Преподобна Петка – Параскева” е създаден преди 300 години над село Клисура – над днешния курорт в Банкя. Времето само е предполагало необходимостта от построяването на манастир именно тук. Сякаш вече се знаело, че именно тук ще има крайнанеобходимост от този манастир.

Манастирът и днес се намира сравнително далече от населено място. Пътят е стръмен и самата обител е разположена на един своеобразен хълм.

ИСТОРИЯ

Историята на манастира “Преподобна Петка – Параскева” е забулена в миналото. Не е много онова, което може да бъде изтъкнато със сигурност по отношение на историческите данни. И както понякога става, малкото данни са компенсирани с качество. Има сигурни сведения, че именно тук се е крил Апостолът на свободата Васил Левски. Това се потвърждава и от факта, че в обиколките си из страната, Левски най-много е посещавал София и околностите.

Има категорични сведения и за някои негови съратници. Предполага се, че Никола Крушкин – Чолака е бил с Левски, когато той от село Бистрица е тръгнал към Македония и вероятно на път за там е отседнал в манастира “Преподобна Петка – Параскева”. Това само по себе си представлява факт, който говори, че вероятно манастирската обител е била използвана и друг път за скривалище на патриоти и борци за освобождение. По този начин манастирът придобива една още по-голяма значимост, защото освен духовните подвизи, които са характерни за монашеството, тук са се извършвали и чисто национални – български подвизи.

Съчетаването на тези две неща е достатъчен аргумент, за да отбележим, че манастирът е една съществена част от българската национална история и по този начин е средище, което носи богата история.

ИЗОГРАФИСВАНЕ

Това е един от най-важните елементи при създаването на манастирски и църковни обители. Изографисването е момент, който по същество представлява едно от тайнствата. Манастирът “Преподобна Петка – Параскева” е доста богато украсен със стенописи и пъстра иконография. Едно от впечатляващите неща е това, че сградите са изписани и от външната им страна. Това не се среща често на много места. Обикновено българските манастири и църкви са изписвани само то вътрешната и страна.

Православната иконописна традиция не е поставила категорични ограничения в това отношение и вероятно иконопистта се е развивала по силата на субективни възгледи, но разбира се в съответствие с принципа на така наречения “идеален калфа”.

Тук трябва да се подчертае значението на този факт, за да се избегне критикарският елемент по отношение на наистина богатата иконописна традиция в манастира. “Идеалният калфа” е на практика всеки, който се занимава с иконопис.

Според православната традиция, иконоизписването е процес, който се ръководи от Бог, защото човекът не е призван да рисува образи на светци сам по себе си, според собствената си воля. Това се определя само от Божията промисъл и представлява едно тайнство, което се извършва в състояние на дълбоко вглъбяване. Ето защо, човекът, който рисува икони се счита като калфа на Бог, който обаче работи с неговата благословия и поради това той е идеален калфа.

Наистина стенописите в манастира “Преподобна Петка – Параскева” са твърде богати и според някои може би малко нестандартни, при това само защото са разположени и от външната страна на сградите. В същото време тези стенописи и иконописи са напълно канонични и представляват една забележителна художествен експозиция на библейски и поучителни картини, които въздействат по един неподражаем начин.

Трябва да се отбележи и още един важен факт, който в някаква степен може да реабилитира външното иконописание и изографисване. Църквата в Рилския манастир, в чиято каноничност никой не се е осмелявал да се усъмни, също има външни икнописи. Това не я прави по-малко красива, нито пък по-малко внушителна и канонична.

Външното иконописание си има и още една причина. Когато човек все още е в процес на възприемане на християнските добродетели, той не влиза в църквата, а стои отвън. Когато има външни стенописи, те въздействат предимно на хората, които все още се колебаят. Наистина тези стенописи се намират в манастир, където се предполага, че хората вече са убедени християни, но трябва да се посочи, че тук идват и хора, които са от външния свят. Външните стенопис са именно предназначени за тяхното възпитание и въоръжаване с правилата на богоугодното християнско съжителство с хората.

ЦЪРКВА

Църквата към манастира “Преподобна Петка – Параскева” може да бъде наречена характерна манастирска църква от тип еднокорабна базилика. Тя е изградена от камъни и е покрита с керемиди. Създава усещането за история. Еднокорабните базилики са типични манастирски църкви. Както вече беше посочено, в манастира идват предимно хора, които вече са възприел християнските добродетели напълно. Поради това, църквата няма притвор, или по-скоро той е архитектурно загатнат, за да се изпълни каноничността.

В притвора обикновено седят хора, които все още не са приели Християнството, но в повечето български манастири църквите нямат притвор, защото на практика той не е необходим. В това отношение православната традиция вече е решила въпроса и хората, които не са християни, също могат да посещават църквите, без д се притесняват.

ДАРЕНИЯ

Българинът по природа винаги е бил настроен като дарител, когато е ставало дума за църквата и вярата. Така е и в този български манастир. Тук даренията са правени п отношение на почти всичко. Стълбите на манастирската част, където се помещават спалните са изградени от масивен бял мрамор. Той е бил дарен, но дарителят не е пожелал името му да става обществено достояние, както впрочем това предполага и самата православна християнска традиция, съвместима с идеите за скромност, сдържаност и липса на претендирана известност. Дарения са правени по ктиторска линия в църквата за реставрация на иконописи и стенописи, дарения има и по отношение на стопанските принадлежности за обработване на градини.

С дарителски средства е построена и една чешма в двора на манастира. Както предполага православната канонична традиция чешмата е с лице към манастирската част и в непосредствена близост до голямо дърво, което на практика се намира почти в средата на манастирския двор.

След възстановяването на собствеността на българите въз основа на промените след 1989 г., има хора, които желаят да дарят земи на манастира. На практика околните поляни и землища принадлежат на манастира, защото така е било и преди експроприацията на земите след 9 септември 1944 г.

В двора на манастира има земеделски съоръжения, които обаче не могат да бъдат използвани, защото те са част от цели механизирани системи, с каквито манастирът не разполага. В този смисъл този тип дарения е не напълно урегулиран, но това предстои. Самите хора от селото често помагат, а и не само от селото, при големи християнски празници, за да се подготвят ястия. Това също може да бъде отбелязано като вид дарение на труд от страна на миряните, защото паричните материалните благодеяния не са единствените, необходими са и сили, с които представените блага да бъдат реализирани, както това е при мраморното стълбище или при остъкляването на коридорите в спалната манастирска част.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Вече бяха посочени част от забележителностите, които превръщат манастира “Преподобна Петка – Параскева” не само в едно култово средище за молитва, но и в туристическа забележителност в близката околност на столицата. До манастира води асфалтов път, а пред сградата има подходящо място за паркиране на леки автомобили. Това създава удобства за посетителите – миряни и улеснява организацията дори и на по-големи групи от туристи – миряни, които имат желание да посетят светата обител.

Трябва да се посочи, че в почти непосредствена близост до манастира има язовир, където могат да се организират пикници и по този начин духовното смирение, което човек получава като усещане в рамките на обителта може да бъде успешно съчетано с едно приятно изкарване в околностите, които са забележително красиви, особено с откриващата се гледка към Клисура, Банкя и в далечината – към София.

В манастира “Преподобна Петка – Параскева”, както във всеки български манастир, има определени стаи за гости. Някои от тях се заплащат в рамките на около 5 лева, но както е възприето, когато хората нямат достатъчно средства, или са видимо затруднени и са намерили възможност да посетят светата обител, за преспиване не им се вземат пари. Освен това е възприета и практиката да се подпомагат ежедневните дейности в манастира, вместо което престоят и прехраната тук са безплатни. Но разбира се не бива да се злоупотребява с гостоприемството на манастира, защото това не е пансион за бедни, поради причината, че средствата, отпускани на манастира, не са достатъчни за издръжката на нуждаещи се хора.

БОГОСЛУЖЕБЕН ЦИКЪЛ И ИКОНОПИСИ

Манастирът е място за молитви, но преди всичко, за отдаване изцяло на Бог. Ето защо, богослужебният цикъл тук е една от най-важните дейности. Става дума за спазването на всички християнски празници и пълното изпълняване на литургичните цикли и служби. В този смисъл манастирът “Преподобна Петка – Параскева” не прави изключение.

Историята на тази света обител е запазила подвизите на схиигумения Мария и по този начин тук има някои правила, които са залегнали като основа на поведенчески стереотипи. В този смисъл тук се спазват определен тип пости, както това е прието във всички български православни манастири.

Иконописите от своя страна носят и още един смисъл. И от вътрешната, и от външната страна, те са съчетани с подходящи нравоучения. Тези писания носят смисъл не само за миряните, но и за самите обитатели на манастира, които по този начин на всяка крачка се сблъскват с определени поучения, които трябва да спазват като хора, приели обет пред Бог.

Манастирът “Преподобна Петка – Параскева” е едно от местата в близките покрайнини на София, които представляват една от атракциите за туристите, но в същото време е и място за молитвено смирение. Хората идват тук и като туристи, и като добри християни, и като прозелити /новопокръстени/. Ето защо това място носи особено силен заряд за почивка, пикник, но и за християнско уединение и богоотдаденост.

Манастирът “Преподобна Петка – Параскева” е историческа забележителност, която носи съвременно мислене за съхраняване на една памет, за съхраняване на една традиция, за предаването от поколение на поколение на ценности, които нямат преходен характер и не се измерват само с архитектурна и художествена забележителност, но и с онази вяра, която запазва българите в продължение на близо 500 години.