“До Цариброд и назад”-един български уикенд
Само на час път от София хора
мечтаят за оцеляването си
Входящо каре
По официални данни около 27 хиляди са българите в общините Цариброд (Димитровград) и Босилеград (към 1991, 1999 г.). Според прогнозни оценки сръбските граждани от български произход сумарно са около 250 хиляди. Появата на българско национално малцинство в Югославия е резултат от историческото развитие и нерешения българският национален въпрос на Балканите. През ХІХ в. наред с присъединяването на българските земи (от 1833 г., когато Османската империя отстъпва на Сърбия 6 български по население нахии в поречието на Тимок, и особено в резултат на Санстефанския и Берлинския договор от 13 юли 1878 г., когато е предадена Нишката област) се развива и процес на икономическа миграция.
Това трябва да знае човек, когато посещава Цариброд, а зад тези официални статистики се крият цели поколения човешки съдби, които са се радвали, страдали са, плакали са, раждали са деца и са умирали. Това е Цариброд – един сръбски град, населен с българи, както много други населени места в Република Сърбия.
Първото впечатление е чистотата. В града е построена и нова спортна зала, която може да събере всичките му жители. До нея е стадионът и баскетболното игрище. Казват, че Цариброд е един от първите градове в Сърбия, които са въвели баскетбола като официален спорт. Пътят ни след това се издига нагоре по хълма в юго-източна посока, където се намира манастирът “Св. Димитър”. В момента църквата е в процес на изписване. Над манастира има извор с бистра планинска вода. Малко-по-надолу някога е имало гробище на сенегалски войници, но днес то е обрасло в гора и следите от гробовете почти не личат. Въпреки опитите да намерим поне отломки от паметни плочи, усилията ни бяха напразни.
Следващата спирка в обиколката из града е градското гробище. Тук все още, макар и отдавна пресъхнала, стои непоклатимо българска чешма. След циганската махала излизаме пред църквата “Пресвета Богородица”, а веднага до нея е новото основно училище. Къщите наоколо са стари, трудно е да се подържат фасадите, но за сметка на това път дворчетата са чисти, подредени, обилно засадени с разноцветни цветя, а тревните площи наподобяват английския тип ливади.
Пътят ни продължава покрай царибродската гимназия и излиза до квартал “Строшена чешма”. Някога един турчин се оженил за българка, но местните не го приели и той им построил чешма, която всяка нощ била разрушавана – от там и името – “строшена чешма”.
Към Царибродската община е и Погановския манастир “Св.Йоан Богослов” – едно райско кътче, в което монасите освен с божиите дела се говори, че имат и иманярски подвизи, но дали са открили злато никой не знае. Тук между Гребен планина и Влашка планина е и ждрелото на река Ерма. Тя извира в Сърбия, преминава при Трън в България и после отново ревниво се връща в Сърбия, за да се влее великодушно в Гинска река.
Следващата ни спирка е Звонска /Звоначка/ баня. Минералната вода тук е прочута из цяла Сърбия, а в подножието на връх Асеново кале е и изворът “Слоново дупе”, от чиято вода казват, че и слепите проглеждали. Пътят ни продължава към Суковския манастир “Св. Богородица”. Реката е отнесла моста, но въпреки това, с известен риск, преминаваме. Посреща ни единственият останал тук мъжки щраус – една от атракциите на манастира. Църквата и тук, а и навсякъде в Сърбия, е изписана с библейски сцени и човек загубва ориентация за време и пространство.
В Цариброд е роден и световно-известният кинорежисьор Златан Дудов. Къщата му все още се крепи зад новопостроени дву- и триетажни сгради. Като цяло къщите са стари и порутени. Вътре обаче животът кипи и хората се надяват на по-добър живот, а те го заслужават.
84-годишният дядо Киро с носталгия си спомня за времето, когато е работил в Кърджали и му се е наложило да ходи пеш до съседните градове. Сред спомените му са и тези от титовия лагер Голи оток. Няма да забрави ужаса и смразяващия адриатически вятър през 1952 г., който не спрял цели 18 месеца. Синът му – местният гимназиален учител по биология – Свободан Цветков, пали цигара след цигара от марката “Морава”. Не говори много. Погледът му е замислен, за него Цариброд е родният дом.
Вълнуващо е, когато застанеш с пълно сърце и очи до крайпътната табела, на която пише “Sofija”. София е само на около 60 км., а сякаш е на хиляди. Пътят до ГКПП Градина е около 10-тина минути с кола. Равнодушно ни слагат печат за напускане на Република Сърбия, а родните митничари ни посрещат като свои.
За територията на общината
Общината на Цариброд заема площ от 48 074 хектара. Според последното преброяване на населението в общината живеят 13 448 души, в самия град - 7 273 души. В рамките на общината влизат 42 села. Заети са към 5 000 души, незаети - над 1 000. Броят на пенсионерите в общината е около 3 500 души. Личните доходи на заетите в общината са едни от най-ниските в Сърбия. В периода между 1948-1981 г. от общината са се изселили 7 910 души, което ще рече цял един град. В същия период в общината са се заселили само 1 400 души.
Царибродска община е красив планински район, заобиколен с гъсти гори и планински склонове. Особено впечатляващи в това отношение са тези на Стара планина. Районът обхваща териториалното пространство в горното течение на река Нишава, Височица и на една част от Ерма. От запад и югозапад общината граничи с Пиротска и Бабушнишка общини, в рамките на които от 1960 г. насам влизат и 9 царибродски села.
Етническата картина е достатъчно красноречива
През 1961 г. българите в Югославия са 63 хиляди, през 1971 г. - 58 хиляди, през 1981 - 33 500, а през 1991 г. - едва ок. 25 000. Освен в Западните покрайнини, българи живеят в редица градове и райони. Във Войводина (сръбски Банат) те са около 3-4 хиляди банатски българи. В Сърбия има около 50 хиляди македонски българи (официално третирани като "македонци"), от които около 18 хиляди са преселници във Войводина. В Косово (районите на Гора и Жупа) живеят около 8 хиляди горани ("горанци"), мюсюлмани от български произход. В Черна Гора българското присъствие е главно от преселници от Македония и Западните покрайнини. Хиляди българи живеят в Пирот, Ниш, Белград, Нови Сад, Панчево, Крагуевац и други. В официалните статистики не са включени българите от районите на Зайчар (например с. Велики Извор), Свърлиг, Лесковац и други, гораните (включително тяхната миграция към Призрен, Прищина, Белград и други).
Географско-икономически характеристики
Град Цариброд се намира на 450 м. надморска височина, на левия бряг на река Нишава. Фактът, че градът се намира в граничния пояс, който не случайно в продължение на седем и повече десетилетия е символизирал най-непроходимата граница в Европа, ни дава основание за твърдението, че този край нарочно е държан в изолация и икономическа изостаналост, въпреки благоприятното му местоположение и природните ресурси, с които разполага.
Цариброд се намира на международния път между Западна Европа и Близкия Изток. Самият град и неговата околност открай време са били интересни за пътеписци, историци, журналисти, ботаници, изследователи. За Цариброд и неговото минало има доста сведения в историческите и пътеписни книги. Местоположението му го прави известен и привлекателен градец, особено в края на миналия век, когато е и провъзгласен за град. Вече в началото на ХХ век Цариброд става културно-просветно средище, но и занаятчийски център на цялата тогавашна околия.
Общината разполага с пространни ливади, които обхващат площ от 5 600 хектара, пасбища - 12 300 хектара и гори - 15 000 хектара. Неплодородната почва в общината възлиза на 2 219 хектара площ. Регионалните територии на общината имат свои названия, каквито са Забърдие, Висок, Дерекул, Нишавски селища и те обхващат общо 42 села. Не всички села обаче са свързани с добри пътища с Цариброд. Една част от селата не само че нямат асфалтирани пътища, които да ги свързват с града, но до ден днешен нямат и пряка рейсова линия. Такива са например селата: Петърлаш, Драговита, Бански дол, Скървеница, Петачинци, Сливница, Верзар, Борово и други.
София-Цариброд-София
Няма коментари:
Публикуване на коментар