За Рибарица
Безкрайност, безбрежност, очарователна и възторжена самота. Това са думите, които могат да оприличат на самите себе си курортния комплекс Рибарица. Свръхенергията на погледа се придобива още при срещата с първите колосални върхове над Тетевен, смазващото величие на Гложенския манастир, “изстрелян” сякаш в самите небеса, кротката и величава ежедневност на селцето и благородническото му притихване привечер. Тогава заспива денят, но се ражда една жизнена нощ, препълнена с въздух, простор, стимулираща плътност на съзнанието и творческа превъзбудимост.
А сутрин, денят се ражда с кристалната същност на едно друго слънце, което свети по-особено от обикновеното, нежно облизва върховете, сетне продължава страстно надолу, като достига до корените на горите, прегръща къщите и затихва в лицата на хората.
Ароматът на Рибарица е примесен с негата на изгарящите от страст чамови отломъци, прозрачността на снежния полъх, а звуците композират сонати. В тях звучат горски хорове, богати на глас и на мечти.
Там се събрахме… Тържествените възгласи на фойерверките, опияняващите аромати на печеното месо и затрогващите песенни трели не отшумяваха денонощно. Тук посрещнахме не само новата 2007 година, но и самата Европа, която плахо надникна през балконската ни врата, огледа се…, усмихна се… и влезе нова, чиста, добронамерена и лъчезарна В Рибарица оставихме миналото си, разтоварихме раниците и чантите, препълнени със “стари неща”, припряната река ги отнесе със себе си и ни остави празни от минало, но подходящо празни и за ново бъдеще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар