* * *
Мигът танцуваше
без музика
във нетипичния си впряг
и тази наша
тайна лудница
обезумяваше,
почти на крак...
...и беше тъмно
и горещо,
загадъчно,
очаквано,
зловещо,
мигът е
трайна диагноза –
така желана болка
и хипноза...
Една ли беше
тази вечер –
отронена –
узряла,
непокорна...?
На стъпките ли
пулсът се забърза?
На думите ли
смисълът се пръсна?
В очите ли се спря –
...за да се криеш...?
* * *
Така завършва
тази песен-
недопята,
недозапочната,
недопролята...
така завършва
този поглед,
този миг,
този свят...
Денят е рукнал
от вените
на вечерта...,
съсиреци
от непозната памет
са тръгнали
на път
за вечността...
В заблуда
е потънала земята...,
ти вярвай
в тихите води...,
потопът не е
само вятър...,
и не дори –
във две очи...
На Thev
1
Ще бъде тихо
Като в спомен,
Ще бъда сух
От плът и кръв,
Ще идвам
Винаги самотен,
Когато спиш –
Със твоя дух
2
Ще бъде кратко,
Нежно, тъмно,
Ще бъде
Нещо като сън,
Ще те целуна
Много бързо,
Ще се стопявам
Като дим...
3
Ще бъде нощем –
Тайно и за теб,
Ще стъпвам
По лицето ти
С очи
И нещо
Ще се къса
Вътре в мен
И всяка нощ
Ще ме боли....
2000 г.
На Thev
Йорк
Не мога да те пусна
Да си тръгнеш...
Луната ще умре
Като светица,
Нощта ще стане
Блудница несретна,
Денят ще бъде
Капка вощеница –
Дихание,
Останало бездетно...
Не мога да те пусна
Да си тръгнеш...
Ръцете ми са схванати
В прегръдка,
От думите
Остават само
Звуци,
Сълзата се превръща
В глътка,
Секундите разбивам
със юмруци...
Не мога да те пусна
Да си тръгнеш,
Разкъсай ме,
Тогава си върви....
2000 г.
На Thev
Обява
Живея в една книга,
На страница втора
От дясно...
Фамилия нямам,
Изгубих я скоро
Нехайно.
Почукайте леко
С хартията плаха,
Почакайте малко,
Идвам веднага.
Вземете си букви
И думи,
И мисли,
Във книгата има
По много
От всичко...!
Тук не заключват
Корицата мека,
Стойте до късно
Имаме време,
Ще ви разходя
В моя сарай –
Няма начало,
Няма и край.
2001 г.
На Thev
Монозвук
Измислен телефон,
Окървавени думи,
Ще проговоря
С духа на реките...
Измислен съм –
Древна легенда,
Аз съм магия
От нощ и листа,
Сянка без думи,
Силует без глава...
Звъни ли...?
Не е телефонът,
Всяка звезда
Е моя сестра...,
Звъни ли...?
Безсилна и сляпа
Умира смъртта...
Няма достатъчно
Мъртви води,
Няма спасение клето,
Аз съм солена
Мъгла и сълзи,
Аз съм безумие,
Дъжд и вендета....
2002 г.
На Thev
А
От пясък ли са
Стъпките ти тихи,
Осъмнали
Във непробудно утро,
От смях ли са
Рисунките игриви
По тялото
На непристъпно утре...?
Аз плувам
В кратките ти мисли
И в погледи,
Останали без име
И вярвам
В истинското утре
Ще бъде
Или ще загине...
Вълнение от мъртви думи
И думи, мъртви като пясък...,
А стъпките –
Отнесени навътре,
Изстиват
Като мокър пламък...
2003 г.
На Thev
Ще си сменя
Лицето и ръцете,
Очите,думите,
Сърцето,
Ще си сменя
Душата
Ако трябва,
Ще бъда друг по име
И по мисли,
По кожа,
Докосване,
Дори любов,
Ще бъда нов,
Различен,
Див,
Необуздан,
Безполов...
Ще бъда
Твое въжделение,
Ще те печеля
Всяка нощ,
А сутрин
Ще си тръгвам
Като сън,
За да се връщам,
За да те имам,
За да те търся
И да те намирам...
* * *
Недопита остана
Усмивката ти,
Недоразказани –
Мислите ни...,
А аз се напивам
С вино от хартия
И си разказвам
Несбъднатата
Магия...
Колко е голямо сърцето ти,
Там има ли място
За един
Малък принц...,
Колко е голямо сърцето ти,
Там може би има място
И за още един стих...?!
8-ми март
Приказка
Оставих ти
безчувствената плътност,
проядена
от мишки
на съмнение…
От теб откраднах
памет и вълнение…
Не ме оставяй
да си тръгна
безнаказано,
не съм си плащал
мезетата
и питиетата…
Тръгни след мен
по чехли
и безсмислено,
тръгни…,
ще ти платя
измислено.
Това е приказка
за мен,
това е
приказната приказка,
написана
за всеки ден,
написана
да бъде истинска…
26 - 27 август 2003 г.
София - 45 минути след полунощ.
* * *
Покрай листата
тихо ще мина –
недокоснати
от дъха
на времето,
когато ти
си замина,
остана само пепел
от името...
Събирах листа
на букети,
събирах остатъци
пламък,
събирах мисли
на дребно...
събирах ги
в празния замък....
Няма коментари:
Публикуване на коментар