За Ленин
Може би съм бил около пети клас, не помня точно. Един ден, майка ми, която тогава работеше в една проектантска организация в центъра на София, ме заведе в работата си. Купи ми суха паста от лафката, която за мен беше нещо средно между бар и дозакусвалня в мазето. Тук вечно имаше опашки, служителите се надбягваха с охранените хлебарки, в неравна надпревара за последната запечена филия с настърган кашкавал.
Качихме в стаята на майка ми, където работеше заедно с още около петнадесет инженери, проектанти, техници и чертожници, каквато беше и тя самата. Трябваше да изчакаме баща ми, който да ме вземе и да се приберем в така наречените “спални комплекси”, където живеехме, тоест – в някогашния квартал, с особено благозвучното и навяващо едва ли не романтика име - “Дървеница”.
Понеже видимо започнах да се отегчавам, съседката по бюро на майка ми – леля Здравка, за която си мислех, че пише в буквара ми от първи клас, че е “хлебарка”, тоест – прави хляб, се престраши да ме попита:
- Татко ти закъснява ли?
Наскоро бяхме учили за Ленин и неговата “прословута” точност, та къде, за да покажа, че знам нещо за Ленин, къде, за да се направя на интересен пред леля Здравка, с неприкрита ирония, почти механично изстрелях:
- А…, баща ми винаги закъснява. Той е “много” точен…., точен е като Ленин…!
Изведнъж всичките колеги на майка ми спряха работата си, обърнаха се към мен и ме загледаха втренчено, майка ми в този момент сигурно се е молела бюрото й да оживее и да я погълне завинаги, но то не оживя….!
Аз се вцепених, повече нищо не казах, помня само че около година след това не смеех да отида в работата на майка. Слава Богу поне, че нямаше никакви последствия от моето детско “дисидентско” изказване! Това може би ми беше първата и последната политическа реч. Но да не се заричам, все още има време да сътворя следващ “нерегламентиран” политически шедьовър, казват, че никога не е късно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар