сряда, 23 януари 2008 г.

На учителя - с любов!

Един оживял спомен

Нямаше да пиша тези редове. Колебаех се, защото това повествувание противоречи на журналистическите правила, а и не е редно да се пише от първо лице единствено число, но все пак реших, че този спомен е показателен и трябва да бъде запомнен, или поне трябва да стане част от биографията на Генка Зидарова. Заради това наруших правилата.

Бях ученик в Техникум по съобщенията “Драгой Коджейков” в София. Дойде нова учителка по руски език. Беше в началото на 90-те години. Правеше ни впечатление, че всяка сутрин учителката Генка Зидарова носеше със себе си новия брой на тогавашния военен вестник “Народна армия”. Чудехме се, какво толкова има да чете в този вестник една жена, при това на възраст над средната. Един ден Генка Зидарова ни разказа, че е участвала във Втората световна война. Гледахме странно, за нас това не означаваше нещо конкретно,…не можехме да си го представим.

Винаги бяхме респектирани от внушителното присъствие на учителката ни по руски език. Тя излъчваше сериозност, справедливост, невероятна справедливост. Не случайно употребявам два пъти тази дума. Веднъж Генка Зидарова ни накара да научим наизуст част от някаква поема. Вече не помня поемата, но помня случката. Научих моята част и в следващия час трябваше да напишем на лист заученото. Написах го, предадох го и забравих. Следващият път Генка Зидарова ме извика по име. Изправих се притеснен. Каза, че на контролното нямам нито една грешка. Накара ме да изляза пред черната дъска и да издекламирам наученото. Направих го! След това трябваше с тебешир да напиша частта, която се предполагаше, че знам наизуст. Направих го отново без грешка! Генка Зидарова ме гледаше с възторг. Написа ми “Отличен” в бележника и до края на срока повече не ме изпита!

Днес, отдавна вече не съм ученик, но този спомен от онези години ми е останал. Преди няколко години я видях. Както винаги Генка Зидарова беше вглъбена и изключително величава в своята скромност. Не й се обадих, но след това събрах смелост и я поздравих. Настоящото ми амплоа на журналист във вестник “Българска армия” ми даде шанса да пиша за нея със същото онова вълнение, с което някога написах стихотворението на черната дъска.

Няма коментари: