Метеорите-скалните Богове на Гърция

Един уикенд в Северна и Централна Гърция

Легендарните "скални Богове" в Пиндос над Тесалийската равнина са вечни

Има неща, които човек трябва да види и преживее. Едно такова място, което си струва да бъде видяно са скалните манастири, наречени "метеорите".

Пътят до тях е не по-малко екзотичен и изпълнен с емоции, забележителности и интересни преживявания. Продължаваме по крайбрежието и по магистралата за Атина постепенно достигаме Олимпийската ривиера - равнината между планината Олимп и Катерини паралия. Паралия означава бряг, това е един от най-популярните гръцки морски курорти на Беломорието. В дясно от магистралата остава селцето Литохоро - в полите на Олимп, то съхранява паметта за непобедимите гръцки богове и предоставя прохладните си обятия в летните горещини на южната ни съседка.

От Литохоро нататък остава Лариса, град Каламбака и селцето Кастраки, над което гледката е смайваща. Думата е само една - Метеора. В превод от гръцки думата означава "между земята и небето" и преводът напълно отговаря на истината. В Метеора се намира група от седем действащи манастира, построени на върховете на труднодостъпни остри скали, приличащи на игли. Те се извисяват в небето на 400 метра височина над Тесалийската равнина, централна Гърция, на 70 километра западно от Лариса. От седемте манастира отворени за посетители са шест. Както казва Честър Бенингтън - „те не приличат на нищо от тази планета".

Острите игли на Метеора се издигат в североизточната част на плодородната Тесалийска равнина в полите на планинския масив Пиндос. Има доста теории за геоложкия произход на тези каменни образувания и най-вероятната е следната - преди около 60 милиона години, по време на Терциера днешната Тесалийска равнина е била дъно на обширно езеро, оградено с планини. Многобройни планински потоци са се вливали в езерото и са отлагали наносен материал по склоновете му. След гигантски катаклизъм водите на езерото са се оттекли в морето. Планинските потоци са отмили по-меките седименти и са формирали скалните игли на Метеора. Действително, на пръв поглед монолитните скални формации са изградени от плътно споени обли речни камъни с всевъзможни размери.

Скалните пещери на Метеора са заселени през ХІ век от християнски отшелници. По-късно по върховете на естествените скални укрепления гръцките монаси построяват манастири до които се стига по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала вдълбани в камъка. В района са съществували двадесет и четири манастира. Днес са останали само седем действащи, единият е закрит за посещения на туристи. Метеора е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Югоизточно от Каламбака и северно от Кастраки има прокарани асфалтови пътища, по които може да се обиколят шестте действащи манастира. В манастирите е забранено да се влиза с къси панталони, жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене. Районът е сух и горещ, препоръчително е да се носи вода, шапка, подходящи обувки.

На връщане от Метеора към Катерини може да се посети изворът на Афродита. Местната легенда твърди, че която част от тялото се потопи в извора, тя е пречистена от грехове. Изворът обаче се намира под една планина, издълбан дълбоко в скалите. До него се достига по тесен тунел, в който не могат да се разминат двама души и който не позволява да се ходи изправен. Разминаването става едва до извора, а монахини са поставили помпа, за да се качи водата до това място, защото тя е била още по-надълбоко в скалата.

Пътят след това ни води отново към Катерини, за кратко се отбиваме в селището Литохоро и следва кратка почивка в хотел "Зафирос" на паралията на Катерини. Когато човек посещава Гърция не може да пропусне да види таверна. Каква беше обаче изненадата, когато установихме, че в таверната сме само...българи! Гръцките хора бързо започнаха да се танцуват по нашенски образец, показахме им и стъпки, и настроение, и способност за забавление. Не че и те не го могат, защото българи и гърци сме като един народ по темперамент. Това се доказа и при последното гласуване за "Евровизия", когато именно от Гърция получихме най-много гласове за нашата конкурсна песен.

Оказа се, че само в Катерини българите сме около десет хиляди, заедно с приходящите и тези, които минават транзитно на път за Метеорите и Атина! Впрочем, където и да ходехме, навсякъде българска реч чувахме. На път за България, малко след Солун спряхме в един търговски комплекс. Тук една българка обясняваше на идеален английски, че иска фрапе без мляко и захар, а продавачката съвсем любезно, на чист български език й отговори, че е разбрала всичко! Най-много обаче ни зарадва един надпис. На нашата граница, вече минали през гръцката, видяхме светещо табло, на което беше изобразено знамето на Европейския съюз и буквите "EU". Прибирахме се у дома, но и идвахме от дома, защото "EU" е вече и наше настояще.