Блогът на Венцислав Жеков: Унгария-страната на приказните замъци и огромните комари

Унгария - една седмица в страната на приказните замъци и огромните комари

Началото беше на летище "Ферихедь" в Будапеща. От тук започна едно трайно приятелство между българските и унгарските военни историци, между хората на България и Унгария. Не че не го е имало и преди, но това е един допълнителен епизод, който допълва нашите традиционни отношения.

Приличаме си по много неща с унгарците и по ракията, която те наричат паленка, и по кръчмите, които при тях са чарди, и по свирните - чардашите. Народите ни имат много общи черти и в историческите си съдби. Само дето Дунав минава през самата държава, че и през столицата, а при нас е гранична река.

Будапеща няма нужда от реклама, това е една от дунавските перли. Дворецът в Буда, сградата на Парламента, хотел "Интерконтинентал", мостовете, площадът на героите, галерията, военноисторическият музей, музеят на терора...този списък със забележителности може да изпълни цялата вестникарска страница и няма да бъде довършен. Военните историци от България, които пристигнаха за разкопки в гората Мориц, край селището Кишбайом в Южна Унгария, бяха настанени в хотела на Военния университет "Миклош Зрини". Рано сутринта на следващия ден групата беше обогатена с унгарски военни историци и студенти. Експедицията се отправи по магистралата за Секешфехервар, а от там и към селището Шантод на брега на езерото Балатон, срещу полуостров Тихани. Най-дълбокото място на Балатон е 14 м. Езерото има голяма слава в Унгария, но това е и така, защото тук няма море. Курортни селища са изградени по подобие на нашите крайморски, но очарованието на Черноморието е съвсем различно. Да, атмосферата тук, край Балатон също е подходяща за отдих и забавления, но...

Край брега на езерото при Балатонлеле се отклоняваме по магистралата за Капошвар. Нашата крайна спирка беше село Кишбайом, но подминаваме отбивката и се отправяме към Лабод недалеч от река Риня-окръг Шомодь, където са погребани 312 българи от 44-ти пехотен полк от Първа българска армия по време на Втората световна война, в боевете в Южна Унгария през пролетта на 1945 г.

Това беше първата спирка на българите, където те посетиха военно гробище. Спряхме, слязохме в знойния пек, първото нещо, което видяхме беше старият български герб на една паметна плоча, обградена с гробове. Записахме имената...това е много особено усещане. Човек трябва да посети такова гробище, да се разтрепери от вълнение като българските военни историци в Лабод, за да се усети силата на въздействието, силата на спомена, силата на една епоха, на едно славно и мрачно време, когато са умирали българи, умирали са за славата на своето отечество и за свободата на своите събратя.

Вечер, след изтощителните, но особено ползотворни разкопки в Морицерде, замъкът "Сорковар" край Капошуйляк, който в моменгта е тризвезден хотел, ни се виждаше наистина като замък. Това е курия - малък замък за почивка на дребни благородници от не толкова далечното минало. На това място е имало крепост от ХІІІ в., която е носела същото име. Замъкът "Сорковар" е построен през 1831 г., а е хотел от 1997 г. Собствениците на имота често са се сменяли.

Мястото на разкопките беше в района на селището Кишбайом. То има под 500 жители, но паметта се предава от поколение на поколение и макар и малко, селището е отделило средства и е издигнат паметник на загиналите 63-ма българи, като имената им са изписани с латински букви на български и на унгарски.

След разкопките в Морицерде, бирата в Капошвар ни се вижда като вълшебен елексир.

След наколко дни пътят на българските военни историци продължава към Сигетвар, като по пътя спираме в парка на унгарско-турската дружба, построен през 1994 г. по повод 500 години от рождението на султан Сюлейман. В комплекса монументално изобразени са героите Миклош Зрини и султан Сюлейман, чийто гроб се намира в задната част на парка.

Следващата спирка е Сигетвар. Посреща ни началникът на финансовия отдел, който ни представи на кмета на града - Йозеф Паиж. Той ни разказа накратко историята на това място и се убедихме за пореден път, че двата народа си приличат в много отношения. Тук също има военно гробище, където са погребани 15 българи. Мястото се поддържа и от кметството обещаха всяка година на 2 юни, когато се чества паметта на героите, тук да се извършва възпоменателна церемония. Не можем да не бъдем благодарни за това, още повече, че и когато ние посетихме гробището, там имаше все още свежи цветя, поставени вероятно от признателни унгарци. Оказва се, че в Сигетвар живеят три български семейства и те са уважавани от местните хора.

Следващата ни спирка е Харкан. След като се поклонихме пред гробовете на 1439 погребани българи тук, бяхме посрещнати от Никола Йочков - българин от Пловдивско, който живее в Харкан от 1977 г. Тук той притежава ресторант "Паприка" и млък, но добре аранжиран хотел. В двора на ресторанта е изградена "ханска шатра" за през лятото, което и до сега буди интерес у архитектите в града. След кратък отдих при любезния ни сънародник, пътят ни продължи през град Печ, покрай езерото Балатон към Будапеща.

Следващият ден ни поднесе нови изненади. Посещението в Естергом остави незаличими спомени. Местната катедрала със старата крепост, мостът над величествения Дунав към Словакия, гробът на кардинал Миндсенти, това са забележителни места и сгради, които никога не се забравят. Домакините ни бяха подготвили и други изненади. В Сентендре посетихме музея на Маргит Ковач - скулпторка, която извайва приказни пластики от глина. След това българите имаха възможност да посетят местния пазар за сувенири, където цените също оставиха трайни впечатления, защото човек трябва да има доста здрави нерви, за да прежали 6 лева за една бира...!

Особено интересно беше и посещението в музея "Микроарт". Това е изложба на миниатюрни златни фигурки, направени на върха на игла...! Следващата забележителност беше местният музей на виното. След дегустирането на 7 вида вина, "надегустирани" седнахме за вечеря. Чардашите, хладната атмосфера във винарната и мисълта, че това е последната ни вечер в Унгария създадоха допълнителни условия за това да благодарим на нашите колеги от Унгарския Национален военен университет "Миклош Зрини" и на неговия началник - генерал-майор от резерва, академик Миклош Сабо, за отправената покана и предоставената възможност. За първи път български военни историци изследват позиции на подразделения от състава на Първа българска армия по време на боевете в Южна Унгария през пролетта на 1945 г.

Последната спирка беше Будапеща, летище "Ферихедь" и само след около 50 минути "Боинг - 737" на унгарските авиолинии "Малев" вече беше кацнал на летище София. Завърши едно историческо, или военноисторическо пътуване, една ползотворна, изтощителна, но и безкрайно интересна експедиция, която постави основите на нови приятелства и предостави възможности за разширяване на научния обмен между България и Унгария.