ОТНОВО ЛИ НИ Е ВИНОВЕН РОНАЛД РЕЙГЪН…!?

Снимка: Факти

България днес излъчва много фалшиви тонове в отношението си по членството си в ЕС и НАТО, както и при солидарността й в общи позиции и действия на ниво общоевропейска платформа и общи мероприятия на НАТО, както и с отделни страни-членки на Алианса, с които участваме в общи активности. 

Истината е, че България стана пълноправен член на международните организации, но така и не ги прие със сърцето си! Ние все симулирахме и продължаваме да симулираме и сега, все едно наистина приемаме условията, но…не съвсем, не напълно и определено – не както се очаква…!

Българите имаме особен манталитет, когато се касае за задължения. Ние все искаме да получаваме облагите от членството ни в ЕС и НАТО, но когато дойде моментът да дадем, тоест – да си изпълним задълженията, които се очакват от нас, ние се измъкваме и дори се сърдим, че искат от нас такива неща…!

Ето точно от тук започва и проблемът! Ние сме българи всички, но много от нас са „алкохолни“ българи – бием се в гърдите като големи патриоти, когато сме на масата, когато викаме „Наздраве…!“. Когато обаче изтрезнеем от алкохола, патриотизмът ни се изпарява, заедно с него!

Днес ние сме по-скоро формални членове на НАТО, формално участваме в общите действия. Повечето българи ликуваха, когато ни приеха в ЕС. След това обаче се появи класическият и станал вече традиционен евроскептицизъм. Ние отново искахме да получим нещо, без обаче да дадем в замяна абсолютно нищо!

Тези дни в София, на входа на южния парк беше открит бюст-паметник на американския президент и емблематичен политик на ХХ век – Роналд Рейгън. Почти веднага, още в същия ден, или пък нощ, паметникът беше залят с червена боя…! Това не е просто неуважение, това е преди всичко – гавра…! Целта е да се демонстрира не само неуважение, а – да се покаже отношение, при това категорично негативно отношение към САЩ! От една страна България е член на НАТО, от друга страна обаче много от хората все още сякаш ги тегли на изток, към Русия, но по-скоро към СССР. Така, разкрачени между НАТО и Русия, ние не можем, или просто не искаме да определим еднопосочна, целева и постоянна политика към общите действия и общата политика.

Българите обичат Русия и мразят Америка, но нямат нищо против, когато Америка им ремонтира нещо, или им направи път, или пък им построи някаква сграда за удобство, както стана например в Сливен, с една детска градина, която беше ремонтирана преди години...! Така отново стигаме до ситуацията – съгласни сме да получаваме, но не искаме да даваме…! Именно от това противоречие се ражда омразата, което е лицемерно приемане на общите правила, но реално продължаваме да си караме по нашите си правила и това ни изнервя, а заради нервите – мразим…!

Биенето в гърдите и повтарянето на балканската мантра: „Болгар, Болгар..!“, е характерно за нашите географски ширини, но това по никакъв начин не работи в полза на нас.

Обругаването на паметници вече е традиция, проблемът обаче не е само в това! Въпросът, който се поставя е, какво бил направил Рейгън за нас, за България, че да му издигаме паметник в София…!? В случая ние отново разсъждаваме на парче, само за нас си, отделно от другите, въпреки, че сме реална част от общността.

С действията си, президент Рейгън е направил много за всички, не само за САЩ, или за когото и да е друг. Така той е спомогнал за подобряването на средата за сигурност в света, като по този начин е помогнал в частност и на нас, като част от този свят! Ето това е направил Рейгън за нас…, и за нас…!А лицемерието ни, когато коментираме личности от световна величина издава само провинциалния ни комплекс, от който не просто не можем да се излекуваме, а сами го подхранваме, за да се чувстваме значими в собствените си очи!

Предпочитаме лениво да полегнем на лявата си кълка, с тайната надежда, че това не се забелязва, че останалите са глупави и няма да обърнат внимание…! Не, няма глупаци, вече няма глупаци…и всичко се вижда, за това обаче сме си виновни ние самите, а не Рейгън, или някой друг…!

Тази привидност е толкова характерна за повечето българи! Те са големи „мъже“, а когато ги попитат, какво точно искат, те веднага подвиват опашка и отстъпват, сякаш всичко е било само една демонстрация. „…Той ли ще ми каже на мен бе, аз това по-добре го знам…“, е дежурната фраза, с която повечето нашенци се припознават сами себе си…! Това е някакъв самороден „престиж“, който е толкова фалшив, колкото „пълноценно“ ни е и членство в НАТО и ЕС.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София