Сградата
на Черепишката семинария е строена около 1920 г. и първо тук се нанася
свещеническо училище, от което до 1935 г. излизат 11 випуска. След това на
негово място се открива църковно-певческо училище, просъществувало до 1938 г.,
когато е основан Пастирско-богословският институт, функционирал чак до 1948 г.
По-късно
тук идват семинаристите от София, защото тяхното училище е превърнато във военна болница, а след това
там се настанява и щабът на Червената армия.
Занятията
са възстановени едва през 1947 г., но още през септември 1950 г., с
правителствено постановление, сградите на Софийската духовна семинария са
предоставени за Дворец на пионерите!!!
По
това им предназначение се ползват чак до началото на 90-те години, когато
семинаристите отново си възвръщат собствеността върху тях.
Тогава
именно Черепиш е изоставен и на практика никой не се интересува от мястото и
сградния фонд, дори за санаториум, или музей, или пък поне за някаква форма на
училище, не дори за семинария, а имаме нужда от такива училища, при това не
само едно…!
Къде
е днес свещеническото училище, да, имаме семинарии и в София, и в Пловдив, но
колко от завършващите реално стават свещеници, или пък поне работят в БПЦ, да
не говорим, колко от тях продължават образованието си по специалност, било то в
някой от богословските ни факултети, било в академията в Пловдив, която създаде
митрополит Николай…!?
Къде
днес е църковно-певческото ни училище…!? Няма такова…! И ако днес тези „кадри“
се обучават в семинариите, то защо преди, когато пак е имало семинария, е имало
и свещеническо училище, и църковно-певческо училище, че даже и
Пастирско-богословски институт, какъвто днес отново няма, а защо няма такъв…!?
Днес
сградите на семинарията в Черепиш са напълно оставени на произвола на съдбата,
няма митрополия, няма централно управление на ниво Свети Синод, няма дори
елементарното – няма епархия. Сградите се рушат, но по-ужасното е, че и храмът
се руши. Някогашното училище за млади момчета, които да се обучават наистина
качествено по отношение и на образование, а и на възпитание, днес тъне в
разруха, защото никой не се интересува от него и няма нужда от него!
Така
се руши, цял един комплекс, който вече трудно може да се възстанови, дори и да
имаше желание за това. Проблемът е, че този комплекс е бил създаден с
определена цел, използван е в продължение на години и накрая, когато вече е
отпаднала извънредната необходимост от него, всичко е оставено на произвола на
съдбата – зловещо, тъжно, безотговорно…!
Стенописи
са подложени на влагата и бръшляна, които превземат всичко, руши се храмът,
олтарът на практика го няма, иконите са окрадени, вратите не са заключени,
където ги има, но и защо ли, като покривът почти го няма!!!
Дори
дюшеметата на битовите сгради са откъртени, вероятно за огрев, няма ги
тоалетните, баните не е ясно, къде точно са били, ограбено е всичко, оглозгано
е всичко – до кокал, до скелет, до потискаща празнота! Не личи, коя стая, с
какво предназначение е била - спалня, учебен кабинет, хранилище, кухня,
баня…тоалетна…!
Това
ли е отношението ни към училищата, така ли се отнасяме към образованието и към
паметта ни за него, това ли е уважението ни към историята въобще…!?!?!? Дори и
да няма нужда от това училище днес, нима то не можеше да се превърне в дом за
възрастни хора, или защо не и за престарели свещеници, за които няма кой да се
грижи…!
Толкова
ли сме богати, толкова ли е богата църквата ни, че си позволява да изоставя един цял комплекс, който й е
принадлежал, оставя го просто ей така, вместо да се възползва от него, поне
съвестно да го стопанисва, защото не се знае, кога и как ще й потрябва…! Това
все пак е актив, а не пасив, най-малкото историческата натовареност на мястото
ни задължава да предприемем нещо, а останалото, то просто е любителски снимки,
лаически репортажи и най-обикновено любопитство…!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар