Билбордовете за всички е ясно, че са реклама, която
твърде лесно, непосредствено и успешно достига до потребителите – обществото
нарочено за адресат на въпросната рекламна кампания.
Някога обаче билбордовете не бяха точно реклами, а
по-скоро един от многото начини за политическа пропаганда. Ако тогава рекламата
е била въобще реклама, тя носеше предимно идеологически отенък и това беше нещо
напълно нормално, дори се възприемаше за естествено от хората.
Както впрочем е известно, едно твърдение, когато и ако се
повтори достатъчно много пъти, то се превръща в истина, дори и да носи напълно
невярна информация. Това е само един от триковете, които се прилагаха от
тогавашната власт в България, която произхождаше от тоталитарната същност на
комунистическата идеология.
Пропагандата беше класическа – тип „гьобелсова“
пропаганда. Въобще, двете политически системи - на комунизма и на фашизма са
толкова близки една до друга като идеология, а и като практика, което ясно се
показа в изследването на президента Желю Желев - „Фашизмът“, че е неизбежно да
се открият прилики в почти всяко направление, където се изследва деятелността
им.
Билбордовете, които днес се използват за реклама на стоки
и услуги, някога бяха предимно агиттабла – тоест – агитационни табла, на които
се поместваше политико-пропагандна информация от лозунгативен тип, която не
просто информираше, а на практика набиваше в главата на потребителя определен
тип мислене и възприятие. Впрочем, не особено далече е и днешният тип реклама,
която има за цел непременно и на всяка цена да „влезе в главата“ на адресата –
потребителя на стоката или услугата.
В този смисъл, рекламата като такава, като тип
въздействие и модел на налагане на стереотип, представян като някакъв вид мода,
не е променена особено много от онези времена.
Изработката и технологията са леко променени, защото все
пак индустрията се развива и излизат нови форми на съчетаване на материали и
обеми, както и нови елементи и най-вече материи, които дават по-богат арсенал
от възможности за „творческа“ изява!
Методологията на рекламата обаче е една и съща – търсят
се възлови кръстовища и въобще динамично посещаеми обекти, където пътникопотокът е висок, за да се достигне
максимално бързо, максимално директно и максимално успешно до публиката –
потребителите на въпросната информация, независимо, дали тя е политическа, или
просто става дума за чисто търговска реклама.
Методите са същите и днес, но посланията са други,
сферата на действие е коренно различна, защото и целите са напълно различни.
Най-често, в годините на така наречения „развит
социализъм“ билбордовете, които, както вече уточнихме тогава се наричаха
агиттабла, „рекламираха“ българо-съветската дружба! Непременно трябваше да има
две кръстосани знамена – на НРБ и на
СССР, за да се демонстрира и най-вече, за да се внуши „братската любов“ и
неизменната политическа свързаност между двете държави и двата народа…!
Разбира се, темите на политическата реклама в годините на
комунизма не бяха особено вариативни, защото всичко се въртеше около това, че
България е комунистически рай, където всеки работи и по този начин активно допринася
за благото на социализма в световен мащаб! Именно заради това, онези, които по
една или друга причина не работеха, дори и временно, бяха считани за врагове на
народа, защото с нищо не допринасяха за постигане на комунизма…!
Портретната декларативност също беше твърде агресивна,
защото налагаше едни и същи образи и на площада – на манифестации, а и в
кабинетите. Най-често естествено се изобразяваше другарят Тодор Живков –
партиен и държавен ръководител, който по този начин се налагаше почти като
икона. След него непосредствено се изобразяваха и се инкарнираха в съзнанието
на публиката Карл Маркс и Фридрих Енгелс – идеолозите на комунизма, Ленин,
Георги Димитров, Цанко Церковски, Гаврил Генов, Васил Коларов и много други
партийни функционери и идеолози, които се представяха като примери за подражание,
за изучаване, за успешност въобще.
Политическата пропаганда разбира се помни и други образи, като този на вездесъщия
„чичо Сам“ – олицетворение на САЩ и въобще Западния свят. Нивата обаче са
различни, първите образи са идеализирани и дори сакрализирани, докато „чичо
Сам“ е по-скоро сатиризиран, а и сатанизиран, като целта е ясна – политическо
внушение и пропаганда на определен тип мислене, в определена посока и дори с
определен интензитет!!!
И ако някога билбордовете, които рекламираха партията и „дружбата“
с великия и неразрушимия СССР бяха по-ръбести, символизирайки развети знамена и
ръбове на петолъчки, то днес отново тази „мода“ се връща, когато да речем една
марка цигари „си позволи“ да „извади“ кутията от рамката на билборда и така
привлече вниманието на потребителя, дори и да не е любител на точно тази марка
цигари!
Именно това е начинът, чрез нестандартен подход да се постигне
успешна кампания. Някога политическата реклама разчиташе на категорична
декларативност и мозъчна атака, същото се търси и днес като подход. Тоест –
целите са различни до известна степен, но моделите и методите на презентация са
не просто същите, а дори и съвсем същите…! Времената се менят, но някои
практики си остават актуални, за добро, или за зло…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар