Параходът „Мажестик“, с който пътуват към САЩ и много от
емигрантите ни, е построен през 1914 г. Той е предаден на Великобритания като
компенсация за потъването на „Британик“, през 1920 г.
Параходът е бил под управлението на: 1922-1934: White
Star Line, 1934-1937: Cunard White Star Line. Преименуван е с името „Каледония“
на 23 април 1937 г. След пожар на борда потъва на 29 септември 1939 г. и е
бракуван едва през 1943 г. „Мажестик“ тежи 56 551 бруто тона и развива до 23,5
възела скорост.
Той побира до 2145 пътници, от които 750 в първа класа,
545 втора класа и 850 – трета класа.
„Мажестик“ обслужва предимно Северноатлантическия пробег,
първоначално стартира през 1914 г. като на лайнера „Хамбург Америка Line SS
Бисмарк“. Това е най-големият кораб в света до завършване на „SS Нормандия“
през 1935 г. Известно време „Мажестик“ служи на
Кралския военноморски флот като учебен кораб, преди пожара през 1939.
„Мажестик“ пътува предимно в
Северния Атлантически океан, между Саутхемптън и Ню Йорк. Първото пътуване на парахода под това име е от Саутхемптън в сряда,
11-ти май, 1922, в 11.30 ч.,
под командването на сър Бертрам Хейс. Достига
Ню Йорк в рамките на 5 дни, 14 часа и 45 минути, със средна скорост от 22.69 възела.
На 4 август 1922 г. „Мажестик“ пристига в Саутхемптън и на екипажът е
казано, че на следващия ден те ще бъдат инспектирани от британските монарси
Джордж V и кралица Мери. Посещението на търговски кораб от управляващ монарх се
счита за голяма чест по това време. Джордж V е бил морски офицер и е заинтересован от
търговския флот.
„Мажестик“ получава 100-метрова пукнатина
през декември 1924 г. Правят се
корекции и усилвания по B-палуба преди да се върне в експлоатация през април
1925 г.
През 1928 г., „Мажестик“
е основно ремонтиран и
модернизиран и се радва на голям интерес
от страна на пътниците.
През 1934 г. в Северния Атлантик огромна вълна удря „Мажестик“, ранявайки
първият офицер Едгар Трант,
който по-късно е приет в болница и се лекува в продължение на
месец. Това налага нов ремонт.
Друг такъв кораб, който обслужва и наши емигранти,
тръгнали към САЩ, е „Мавритания“. Собственик на кораба е Cunard Line, в периода
1906-1934. В периода 1934-1935 собственик е Cunard White Star Line. Основно
параходът се движи между Саутхемптън-Коб-Ню Йорк. Построен е във
Великобритания. Предвиден е да бъде пуснат на вода на 18-ти Август 1904.
Започва да пътува регулярно на 20 септември 1906. Параходът е кръстен на 20
септември 1906, от херцогинята на Roxburghe. Първото му пътуване е на 16
Ноември, 1907 г. Изведен е от експлоатация през септември 1934 г., а е бракуван
през 1935 г. в Rosyth, Шотландия.
„Мавритания“ тежи 31,938 бруто тона. Капацитетът му е
2165 пътници общо, от които: 563 първа класа, 464 втора класа и 1138 трета
класа. Екипажът се състои от 802 души.
„Мавритания“ е океански лайнер, проектиран от Леонард
Пескет и построен от „Swan, Hunter & Wigham Richardson“ за британската компания Cunard Line. Това е
най-големият кораб в света до 1911 г. „Мавритания ще държи рекорди за скорост в
продължение на двадесет години! Най-добрата скорост, която постига корабът е
25,73 възела. В лицето на конкуренцията, Cunard Line е твърдо решена да си
възвърне престижа на океанското пътуване не само за компанията, но и за
Обединеното кралство.
До 1902 г., Cunard Line и британското правителство
постигат споразумение за изграждане на два суперлайнера – „Лузитания“ и „Мавритания“,
с гарантирана скорост на обслужване не по-малко от 24 възела (44 km / h; 28
mph).
Британското правителство е трябвало да вземе заем £
2,600,000 (249 милиона £ по нива от 2016
г.), за изграждане на двата кораба, при лихвен процент от 2.75%, които ще се
връщат повече от двадесет години. Има и условие корабите да могат да бъдат
превърнати във въоръжени търговски крайцери, ако необходимо.
„Мавритания“ е проектиран, за да отговаря на вкуса на
крал Едуард. Интериорът на кораба е проектирана от Харолд Пето, архитект, а
общите помещения са оборудвани от две забележителни лондонски дизайнерски къщи –
„Mellier & Sons“ и „Turner & Lord“. Използвани са двадесет и осем различни вида дърво, както
и мрамор. Дървената ламперия за първокласните каюти е изработена от триста
майстори от Палестина. Салонът и трапезарията са с ламперия от дъб, декорирани
в стил Франсоа I и гарнирани с голям купол-оберлихт. Изградени са и няколко
асансьора.
Суперлуксът на параходите като „Мажестик“ и „Мавритания“ от
началото и средата на ХХ в. предоставят на пътниците си наистина престижни
условия за транспорт и туризъм. За съжаление обаче нашенците рядко, или почти
никога не могат да се възползват от тези условия, защото не разполагат с такива
средства.
Целта на техните пътувания основно е да се придвижат до
„Новия свят“ с една единствена надежда – да припечелят добре с труда си, за да
могат, когато се върнат назад, в „стария край“ – родината, да могат да живеят
поне малко по-добре от преди!
Битовите условия на параходите обикновено въобще не
вълнуват пътниците от Балканите. Те избират просто най-евтиния вариант за
придвижване и с нетърпение чакат брега, за да слязат от „голямата лодка“ и да
се установят на сигурна и твърда земя!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар