 |
| Снимка: Blagoevgrad.eu |
Насилието в училище расте, обявиха неотдавна официално от
образователното ведомство. В същото време, сухата статистика не ни е необходима
толкова, искат се реални действия срещу проблема и видима, ефективна активност
за превенцията му. Какво е състоянието на нормативната уредба към днешна дата и
до колко именно тя е пречка за решаване на проблема – радикално и изоснови…?
Според мнението на преподавател, „няма
как да бъде изключен /ученик/,
това не може да стане в
начален етап. Напротив, трябва да се търпи и да се моли учителят на родителя да
се съгласи и даде писмено разрешение за разговор с психолог евентуално-не
устно, а да се разпише, за един разговор. Ако той /родителят/ не желае детето му да посети
психолог, няма сила, която да го задължи…Учителят носи
наказателна отговорност за тормоз, ако го прати и психологът дори няма да смее
да го приеме за разговор без въпросното подписано листче…Мерки няма никакви за
наказание, освен разговори и молби към родителите…“.
Според друг преподавател, „..не
само до 4-ти клас, по новия закон и за по-големите е така“, реални наказания не могат да се налагат!!!
„…Учениците
до 4-ти клас не само че не могат да се накажат с "преместване в друго
училище", но и нямаме право дори наказание "предупреждение за
преместване" да им налагаме. Остава само "забележка"... А за да
не се стига до наказания, трябва съгласието на родителите и желанието им да се
работи наистина с детето им - било с психолог в училище и извън него…“!Това е нормативната база, която даде права на
учениците, но това за съжаление се случи за сметка на учителите!
Никой не говори за въвеждането на макаренковски методи на
образование, никой не говори за бой с показалката и замеряне с тебешир –
отживелици от едно съвсем друго и забравено /слава Богу…!/ време. Става дума за
права и правила. Правата трябва да са споделени, тоест, правата на учениците
трябва да са реципрочни на правата на преподавателите и съобразени с
възможностите за контрол, които се синтезират в определени типове наказания с
цел-възпитание.
Наказанието не е самоцелна репресия,
то е начин за „сръчкване“, за да се покаже на
ученика, че нещо не е направил, както трябва и както се очаква от него. Само
така, когато се реализира ефектът на стресването, а не на стреса, може да се достигне поне до някои добри практики в образованието,
но най-вече във възпитанието, които съществуваха в българското училище до неотдавна.
Отново правим уговорката - не става дума за връщане на макаренковските методи,
а за въвеждане на най-елементарен и необходим ред, какъвто очевидно в момента
не е на лице…!
Едва тогава ще се преодолее, поне на първо време,
влиянието на реплики от страна на учители, от сорта на: „…Ръцете
ни са вързани, но това не го разбират тези, които измислят безумните закони...!“…!!! Да, и ръцете им наистина са вързани, и законите
наистина са безумни, защото поставени между чука и наковалнята – между
орязаните си правомощия и прекомерните права на учениците, учителите на практика
нямат полезен ход, особено пред мрачната алтернативата да изгубят един
делегиран бюджет с едни проблемен ученик…!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар