Един от най-големите проблеми на комунистическите държави е свежата конвертируема валута. Поради ограничените икономически възможности и политическата си специфика, този тип държави нямат достъп до отворена и активна търговия с останалия свободен свят. Така осигуряването на валута постепенно се превръща в крайна необходимост. Властите търсят каквито и да е възмможности, за да се сдобият с валута. Така омразната им Америка се оказва, че е необходимото “зло”, единствено и само защото притежама много долари!
В България например, комунистическият владетел Тодор Живков се опитва лично да съдейства за завръщането на един единствен емигрант, поне за този случай е известно. Става дума за дългогодишния ни емигрант Христо Серафимов от Сапарева баня, който живее в Детройт, САЩ. Живков уверява роднините му, че няма да го репресират, когато и ако се завърне, защото е напуснал държавата години преди устаеновяване на комунистическия режим…! Това е толкава абсурдно, точно колкото и цинично, особено като се има предвид, че излиза от устата на един категоричен комунистически диктатор!
Целта на тези напъни на Живков са да си осигури свежи долари за външна търговия. Това може да стане и чрез пенсията на Христо Серафимов от САЩ, която да се харчи в България. Живков дори си позволя да коменптира пред роднините на Серафимов, че с парите от пенсията му може да се закупи един комбайн за нуждите на някое трудово-кооперативно земеделско стопанство /ТКЗС/. Това е легалният начин комунистическата държава да придобие американски долари, с които да търгува на външния пазар за стоки от крайна необходимост, които не може да си осигури по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ – социалистическият еквивалент на Европейската икономическа общност в онези години.
Другият начин за достъп до валута е незаконната търговия, каквато страната ни определено практикува, като продава оръжия на трети страни в ембаргова ситуация.
Всъщност, нещата не са се променили особено много от тогава. Днес Северна Корея отново действа по същия начин, само че доставянето на валута се осъществува по доста по-краен начин, като скрупулите са отпаднали почти напълно пред необходимостта.
Експерти по азиатски комунистически тоталитаризъм споделят, че върховният ръководител на КНДР - Ким Чен Ун, изпраща свои “икономически роби”, които се образоват извън страната и започват работа в чужбина. Те получават политическа поръчка да се изградят като добри специалисти, за да могат да се реализират професионално и по този начин – да печелят добри пари! Заплатата си обаче те са длъжни да превеждат на определени от диктатурата банкови сметки, като за себе си оставят съмсем малко от нея, само за да могат да преживяват и да продължават да работят в полза на диктатора Ким Чен Ун.
Тези пари отиват предимно за капризите на върховната власт, а каквото остане и ако остане, се изразходва за най-неотложни нужди, които са предимно в областта на въоръжаването и което изисква конвертируема валута!
Разбира се мащабите и границите на безнаказаност и безпрецедентност леко се видоизменят в различните епохи и при различните специфики на политическите режими от тоталитарно-комунистически формат.
Така или инаече, достъп до свежа валута на държавите от така наречената “социалистическа система” не се е изменил особено от годините на “студената война”, когато да търгуваш свободно не беше допустимо.
Днес, когато Северна Корея също е изолирана от международната демократична общност заради агресивния си политически нрав, тя прибягва свободно до напълно нелегални, антихуманни и откровено криминални практики, за да си осигури нещо, от което има остра нужда – пари за въоръжаване и подържане на политическия тероризъм в страната.
Тези политически системи нямат друг избор, освен да нарушават международно-правните норми, те са поставени в условията на изключителна необходимост и максимално се възползват от това си състояние!
България като една класическа тоталитарна държава от азиатско-комунистически тип също търсеше и намираше начини да си осигури долари и друга конвертируема валута. Продажбата на оръжия на трети държави, в противоречие с международните правила, беше само един от методите. Другият беше чрез експлоатиране на роднините на емигрантите, като ги агитираха те да карат своите близки да се завърнат в България, за да може държавата да се възползва от пенсиите им на Запад!
Събираха се също и помощи, които кой знае в кой джоб на служител от партийното ръководство попадаха…!
Комунизмът не се притесняваше да придобива и да харчи парите на “загниващия капитализъм”. Лицемерие е обяснимо, когато неискреността се е настанила на мястото на политическата безропотност, която години наред изповядвахме като най-верен сателит на “големия брат” – СССР…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к “България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар