 |
| Снимка: Министерство на външните работи. |
Ограничаване на гласуването на българите зад граница
предвиждаше проект за промени в Изборния кодекс, изложен от Министерството на
правосъдието и качен за обществено обсъждане.
Опитът да бъде ограничено гласуване на българите в
чужбина, след последните избори, се оказа ялов, но той постави редица въпроси,
чийто отговори все още висят със страшна сила. Цял директор на дирекция в
правното министерство беше уволнен, именно заради този проблем.
Всъщност случаят е многопластов и далеч не е еднозначен,
което усложнява казуса допълнително и го превръща в проблем. От една страна
стоят онези, които искат да ограничат гласуване на българите в чужбина и
най-вече на тези, които живеят в съседната ни Република Турция. Това е много
стар казус, който се поставя отдавна. Смисълът е, че сънародниците ни, които
живеят в Турция гласуват по един точно определен начин, за точно определена
партия/партии, което е възприемано като традиционно и създава натрапчивото усещане
за купен вот.
От другата страна пък са онези, които твърдят, че
ограничаването на гласуването в Турция е незаконно, защото такова може да се
наложи въобще за живеещите извън страната, но не и само за тези, които живеят в
една отделна държава.
"Ясно е, че искат да спрат изселниците в Турция
да гласуват. На практика обаче удрят и всички останали българи в Западна Европа
и Америка", заяви неотдавна пред
вестник "Стандарт"
Иван Герганов, който учи в университет в Единбург.
Според различни оценки броят на българите в чужбина, които имат реално избирателно прваво
на глас е около един милион души. На последните парламентарни избори в чужбина
гласуваха 117 000 души, като 33 077 от тях пуснаха бюлетини именно в Турция.
"До 2001 година се гласуваше само в посолства и
консулства. До този момент сме правили 24 национални избора с гласуване в
чужбина - 9 парламентарни, 6 президентски в два тура, и три европейски, припомни популярният експерт по организация и
провеждане на избори професор Михаил Константинов.
Има обаче и още един аспект на проблема с гласуването на
българите в чужбина и той е морален, който на свой ред също се разчленява.
Според някои, сънародниците ни, които са напуснали
родината си по една или друга причина, но са запазили българското си
гражданство, реално се явяват напълно пълноправни избиратели и съответно –
гласоподаватели и те не могат да бъдат ограничени да не гласуват, защото това
би представлявало реално нарушаване на техните граждански права.
От друга страна обаче се поставя въпросът, отново на морална
основа – ако едни хора не живеят на дадено място, как и защо те да имат правото
да определят правилата, при които това място ще бъде управлявано…!?
Аргументът е, че човек, който живее трайно в САЩ,
например, не би трябвало да има правото да участва в избора за кмет на Пловдив,
да речем…!
И тук, отново в плоскостта на моралните категории, се
поставя още една тема, която също е със силна аргументация в полза на
противоположната теза. Голяма част от
гурбетчиите и студентите живо се интересуват,
какво се случва в родината. Статистиката сочи, че
средствата, които работещите зад
граница нашенци изпращат
на близките си в България, са повече като
обем от всички чуждестранни инвестиции, които се осъществяват в страната…!
Е, това не е ли достатъчно основание, при така сложените обстоятелства,
тези българи да имат думата, кой и как ще управлява
в родината ни, при положение, че те на
практика съфинансират бюджета на държавата. Това са пари, изработени извън
България, които обаче се харчат именно вътре в България...!?
Ето заради това именно казахме, че проблемът не е
еднозначен, а е твърде многопластов, защото моралната му основа е твърде
крехка. Ако някой иска да ограничава права на изселниците ни в Турция, то по
този начин не се ли ограничават правата на всички, които са българи, но не
живеят в България. И още, как да отговорим реципрочно на аргумента, че
българите извън границите ни, на практика издържат финансово нас, които сме в
България, а за награда, ние искаме да им ограничим правата да гласуват…!? С
една дума, по какъв начин овъзмездяваме благото, което получаваме, като
репресираме ли…?
На всички е известно, че палитрата на гласоподаването в
чужбина е почти толкова пъстра, колкото и у нас, което е в резултат на
реципрочна процентна емиграция.
Тоест, българите извън България гласуват почти като
българите в България, но разбира се, има превес на либералните и предимно консервативните
партии пред левите формации – изявено в САЩ и Западна Европа като цяло, както и
- определен превес на партии, считани у нас за етнически, в Република Турция,
например. Тоест, в отделните региони на света българите реагират електорално по
специфичен начин на изборите, като това се отразява на резултатите, макар и семпло.
Тоест, ако зад предложението за ограничаване на правата
за гласуване на българите в чужбина се крие опит за влияние върху изборните
резултати в България, като по този начин на практика се контролира вотът, това
наистина е скандално, а известен подобен ефект безспорно е на лице. От друга
страна стои разходът, който държавата трябва да понесе, за да обезпечи
финансово организирането на избори извън нейната територия, който е значителен
ресурс, изваждан от държавния бюджет и това също е редно да се съблюдава!
В заключение трябва припомним, че според изборните
резултати, българите в Западна Европа, на последните парламентарни избори, с
гласовете си на практика са вкарали един депутат в парламента, а българите,
живеещи в Турция, например, са вкарали трима депутати. Това показва, че вотът
на сънародниците ни в чужбина никак не е за подценяване, защото само от тези
два региона депутатите са четирима…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България“ в София
Опашка на избори пред българското посолство в Лондон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар