Учителите у нас и особено напоследък са все
по-онеправдани. Учителите са тези, които биват обвинявани за какво ли не: че
децата ни не са добре възпитани, че не са добре образовани, че се бият, че не слушат, че не учат…! А забравяме, че
всъщност известни, при това никак не малки, задължения имат и родителите…!
Има обаче учители, които оставят трайни спомени не само у
учениците, но и у родители, че и в цели поколения. Един такъв учител, чийто вече
възрастни ученици все още си спомнят с преклонение, е преподавателят от
семинарията в Черепиш, йеромонах Киприян. Ето какво пише за него прот. Виктор
Георгиев: „…Горе в балкана бе и палатката на отец йеромонах Киприян,
единственият за него време монах-отшелник и преподавател по физика и
математика... Много висок здрав мъж на 65 години, който с една ръка се вдигаше
на лоста и правеше коремното...“.
Но не е само той. Архимандрит Синесий от Черепишкия
манастир също е интересна личност - голям молитвеник и изповедник, както казват
– много чиста душа. Той има голямо чудо пак в семинарията в Черепиш, което
станало през 60-те години на ХХ в. Имали са лодка вързана с верига, с която са
минавали през р. Искър. Веднъж водата била доста придошла и вълните замятали
лодката във водата, докато тя била все още привързана с веригата, заедно с
архимандрит Синесий вътре. Той се помолил като вдигнал ръце към небето. Тогава
една голяма вълна се появила, вдигнала лодката и откъснала веригата. Така
лодката била хвърлена на брега и отецът бил спасен. Разказите са на очевидци,
което ги прави напълно достоверни!
Друг жив и изключително духовен човек е архимандрит
Теофан, който гледа сестра си в София, която е болна. Когато е бил учител в семинарията,
той живеел в пещера в балкана и всеки ден слизал от там, за да преподава…!
Разбира се, че такива уникални учители не са само отци и
преподаватели в семинариите, има и много други, ние обаче попаднахме на тези
трима, в историите за които се докоснахме до почти свръхестествени парадокси,
които може и да са парадокси за нас, но далеч не са такива за Онзи, в чието име
са работили неуморно и дръзновено, въпреки лишения, недоимък, проблеми с
властите в онези атеистични години и понякога - видима безперспективност, но с
ясната мисъл за нещо, което има дълбок смисъл в самата същност на духовния
живот за учениците им.
Да, има такива учители,…има И такива учители, които са
отдавали цялото си съзнание на професията, която са приемали за благословено
призвание.
Нима е лесно дори и от днешна гледна точка, когато не сме
застрашени от преки репресии заради вярата си, да изоставиш света и да се усамотиш
като отшелник в планината, под стихиите на природата, а в същото време да си
добър учител по напълно материалистически науки като физиката и математиката,
какъвто е случаят с йеромонах Киприян…!? Да, той е описван като „…висок здрав
мъж…“ и как няма да е здрав, дори и на 65-годишна възраст, след като духът му е
здрав, за да издържа на студ, пек, вятър, дъжд и бури в планината…!
Няма как и архимандрит Синесий да не е бил добър учител и
възпитател, при положение, че е можел със силата на вярата си да подчини
вълните на разбушувалата се река…!
А архимандрит Теофан е живеел в пещера в балкана, когато
е бил учител в семинарията и макар това със сигурност да е създавало твърде
големи и ежедневни трудности за него, той ги е приемал като нещо нормално,
което сякаш е задължен пред съвестта и вярата си да прави неуморно, всеки ден,
месец, след месец, година, след година...!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар