 |
| Снимка: Flashnews.bg |
Какво всъщност е емиграцията…?! Едни хора напускат
родината си и отиват на друго място, защото искат да живеят по-добре, това е
емиграцията. Едни бягат, заради условията, други остават и гласуват на
изборите, като по този начин реално възпроизвеждат ситуацията, заради която
първите напускат и резултатът е - нови
бягат и се превръщат в емигранти и колелото се завърта…!
„Аз съм българин, който напусна
родината си преди 16 години и съм един от няколкото милиона сънародници, които
тръгнаха по света, за да могат да живеят нормално. Сега съм добре - жив, здрав,
нахранен, облечен и най-важното СВОБОДЕН! Свободен - да говоря, каквото
мисля, да правя, каквото искам в рамките на закона, да не правя каквото не
искам, да харесвам или да не
харесвам някого или нещо. Аз съм добре! НО ПОБЕСНЯВАМ, като гледам как всичко е
същото, там където съм роден и където трябваше да живея и работя, да създам
семейство и да отгледам деца и внуци, близо до родители и приятели в моята родина.
БЕСЕН СЪМ, че толкова години няма сила, която да се
справи с грабителите на бъдеще, обрекли България на бедност, беззаконие,
обезлюдяване! КОЛКО ЖАЛКО!!!
Това пише в социалната мрежа наш сънародник, който е до
болка откровен, защото иска да направи нещо, но не знае какво точно и от
безсилието си достига до безизходицата, която го отвежда естествено до гнева!
“Не бягството на дейните хора е в основата на тази
трагедия в България, а
- в тези които … многократно гласуват
за едни и същи безумци, хора с крепко здраве и кратка памет и в същото време се
наричате патриоти,
а кадърните хора напуснали страната,
наричате родоотстъпници…! Не, хората навън не са
мазохисти и за това са извън
България, а в нея останаха само идиоти, не патриоти…!“. Това пък споделя в отговор друг читател в социалната
мрежа и анализирайки ситуацията, трябва да признаем, че въпреки по-острите
реплики и по-неконвенционалните термини, общо взето се казват истини, макар и болезнени,
макар и нелицеприятни, макар и с епитети понякога…!
„…Не знаем всъщност, какво се случва с гласовете ни, може
би те нямат значение, ако изборите са нагласени…не знам, защо хората без
начално образование имат право да гласуват…!? Има много проблеми, но няма да
бъдат решени от малкото дейни хора, останали в България, защото не са
достатъчно да променят каквото и да било…“, пък смята читател, който също
назовава всеизвестни истини.
Изводите, които се налагат от тези постове в социалните
мрежи са следните: емигрират образовани хора, които заради гласуването и
статуквото тук, което се създава като резултат от него, не могат да се
реализират пълноценно в родината си. В същото време тук остават хора, които
непрекъснато и целенасочено възпроизвеждат модела, което води до непрекъснат
отлив на образовани хора от страната.
От друга страна пък, тези които са навън не гласуват
активно, като по този начин, с бездействието си, подпомагат статуквото, от
което са избягали…!
Ето и данните, според експерта по избори у нас, професор
Михаил Константинов: “…По различни сметки извън България живеят между два и три
милиона души, които имат теоретичната възможност да гласуват. Огромната част от
тях обаче никога не го правят…“ и изборите едни след други, го потвърждават…!
„Българите по света, които пуснаха бюлетини /на
последните избори – бел. на автора/, бяха малко повече от 108 хиляди…“! На
предишните избори пък, които се проведоха през 2014 г., гласовете от чужбина бяха
малко над 130 хиляди. Тоест свидетели сме не просто на апатия, наблюдава се
тенденция на намаляване на интереса, което е истински регрес…!
Какво идва да ни покаже това? Първо, българите, когато
напуснат България, сякаш, или поне една немалка част от тях, престават да се
интересуват от България и всичко българско! Като че ли се срамуват, че са
българи…!? Това води до появата на апатия, която пък води до липсата на какъвто
и да е интерес към изборите в България и накрая от „два-три милиона българи“ извън
България, гласуват едва 108 хил. от тях …!
Необяснимо е, как, когато искаш промяна и когато имаш
шанс да промениш нещо с вота си, ти не го правиш, при това напълно волево! И
след това отново някои намират основание да имат претенции…!
Защо масово българите зад граница не гласуват, след като
са напуснали родината си заради статуквото, което могат да променят, като
гласуват…!?
Аргументът, че „ако изборите променяха нещо щяха да ги
забранят!“ е едно на ръка, но не може да се лежи само на тази „кълка“, защото това
би било едно голо оправдание, но не и разумен повод за някакво, каквото и да е,
рационално действие…!
Сякаш е традиция, когато някой се „измъкне“ от България,
да се самопровъзгласи за небългарин! Българите извън България, разбира се само
една част от тях, намират своя нов живот, като се натурализират,
обезбългарявайки се…!
Контрастът обаче е видим – едните са небългари, другите,
които сякаш все още са повече, стават още по-българи и от тези, които са в
България! Ако обществото ни в страната е крайно поляризирано по почти всички
теми, то същото е и навън, само че по други показатели…!
Липсата на интерес към последните избори за български
парламент например, показва, че нещо не е на ред, някак тези хора, които не са
в България, не могат да бъдат адекватно мотивирани, за да излязат и да упражнят
правото си, все пак, но не и задължението, да дадат своя дан за промяна, или
пък поне за определяне на посока…! Как тогава да променим статуквото… - с тези,
които оставаме тук, тези, които гласуват по инерция…, по традиция…, по
финансова изгода…, по интерес, равнозначен на дребнаво интересчийство…!?
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар