 |
| Танкоогнева точка на югоизточната ни граница. Снимка: Божидар Спасов |
За три месеца 102-ма нелегални имигранти са успели
да се промъкнат незабелязано покрай оградата по границата на България с Турция. Те са засечени чак при опит
за излизане от страната ни.
Това става ясно от отчета на вътрешния министър Пламен Узунов, представен на
съвещание с полицейските началници по места.
Полицаи в държавите, през които преминава така
нареченият “балкански
маршрут“ на бежанците,
упражняват насилие върху мигрантите.
Това става ясно от доклад на британската
неправителствена организация "Оксфам", цитиран от
"Политико".
Близо 140 души, които през
зимата са се опитали да достигнат до Европа през Балканския маршрут или са
потърсили убежище в Македония и Сърбия, признават,
че са били малтретирани, или ограбени, илри и двете!
Те разказват, че в България и Хърватия полицаите често ги ограбвали и
пребивали.
Така наречените мигранти на практика се явяват „златни
кокошки“ за полицаи, но и за част от цивилното население, особено в
пограничните райони и в близост до границата ни с Турция, но и до границите ни
със Сърбия. Какво се оказва? Тези клетници, пътуващи хиляди километри към
свободата си, които носят известни суми
пари с тях, не само за да плащат на каналджии, за да ги трафикират, където това
се налага, но и за да се прехранват те и семействата им, на практика стават
жертви на мародери. Въпросните знаят, че тези хора носят известни суми пари и
ценности и ги нападат. А когато не си позволяват чак такива набези, те им
поставят невъобразимо големи цени, за да им помогнат да преминат през дадена
територия, граница или някакво препятствие, било то река, ограда, или трудно
достъпна местност, което пак си е чисто ограбване!
Има обаче и още нещо. Освен, че очевидно, според доклада,
полицаи ограбват тези изстрадали хора, има и представители на местното
население, които също злоупотребяват с тях. У нас например това са така
наречените доброволни отряди, които се нашумяха като „ловци“ на мигранти,
особено в югоизточния край на България, в района на Малко Търново и селата
около границата.
На всички е известно, че преди години, във времената на
комунизма, местното население в пограничните райони и особено край границите ни
с Гърция и Турция, които бяха определяни като „капиталистически държави“, също беше
ангажирано под някаква форма да „охранява“ границите ни.
По времето на комунистическото управление у нас, именно в
югоизточния край на страната е изградена така наречената укрепена линия “Крали
Марко”, за която вестник „България“ вече е разказвал, няколко пъти. По тази
линя тогава бяха разположени станалите популярни у нас “майбахове”. Всъщност
това са немски средни танкове “PzKpfw ІV”. Те се намират от село Факия край
Грудово, през Свиленград, чак до Благоевград. Идеята е била огневи точки, над
300 на брой, да се използват за възпиране на първия атакуващ удар от
тогавашните ни идеологически врагове Гърция и най-вече Турция. Целта е била да
задържим евентуално нападение.
Военни експерти разказват, че в онези години се създава
така наречената УРО-вска бригада. Наименованието идва от „укрепен район за
отбрана” - УРО. Задълженията на това подразделение обхващат района от Вълче
поле-Свиленградско до Ново село – Левка, Студена, Лесово и Факия. Огневите
точки общо са около 30.
През 1968 г. бригадата е разформирована и на нейно място
е създадена картечно-артилерийска бригада, дислоцирана основно в селата Раздел
и Маломирово. По това време като огневи точки са поставени танкове Т-34, със
75-милиметрови оръдия. Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има
определен сектор за стрелба.
Именно местни жители са държали елементи, необходими за
оборудване на съоръженията. Те са били мобилизирани при учения и учебни
тревоги, както и днес се разчита на местни жители, ангажирани в дейности,
касаещи бежанския поток.
По това време България се намира в така наречения Одески
военен окръг. Укрепената линия “Крали Марко” е била всъщност първоешелонна
полоса по тогавашните бойни разчети на армията ни, от гледна точка на
съветската военна стратегия в региона. След разпускането на Варшавския договор
и присъединяването на България към НАТО, линията “Крали Марко” на практика губи
значението си, защото някогашният „враг” вече ни е съюзник.
Местните винаги са били с особено значение за охраната на
границите ни, защото те знаят и пътеките, и пролуките в оградите, въобще те
познават района добре.
В същото време властите в онези години, когато линията
„Крали Марко“ все още е актуална, възнаграждават и морално, а и материално
местните жители, като по този начин им създават стимул да продължават да
охраняват границата. Именно и поради тази причина, една не малка част от
случаите на заловени „диверсанти“ на границата са точно благодарение на усилията
на местни жители.
Тази „традиция“ в известна степен е съхранена и днес,
когато отново определени местни лица се самоорганизират в доброволни отряди и
се самопровъзгласяват за бранители на суверенитета на България, като някои от
тях си позволяват да издевателстват и над мигранти. Днес това се „оправдава“ с
патриотизма, а преди, просто им се е плащало добре…!
Справка сочи, че за
първите три месеца на 2017 г.
на границата ни със
Сърбия са задържани 1393 души. Най-много от
тях са афганистанците - 831, 320 са от
Пакистан, а 133 са иракчаните. Сирийците са едва 45 души.
Колко ли от тях са станали жертви на набезите на псевдо-бранители
на границата и суверенитета на държавата ни…!?
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България“ в София
 |
| Снимка: БГ Сигнал |
Няма коментари:
Публикуване на коментар