Купуването на лека кола по време на комунистическия режим у нас винаги е било истинско предизвикателство. Дори и за обикновена руска кола се налагаше да се чака с години! Когато се раждаха децата, родителите им ги записваха в списъци на чакащи и докато пораснат им идваше редът, при това евентуално, за да се доредят да си закупят автомобил! Това обаче беше системата за рускитте автомобили, а за западните – единственият начин беше “Кореком” – магазинът – витрина, в който имаше всичко, но малцина българи можеха да пазаруват от там, защото повечето нямаха валута, която се изискваше, за да се закупи каквото и да било от там.
Магазинът предлагаше богат асортимент – от дъвки, до леки автомобили! Един от хората, които можеха да пазаруват от “Кореком” свободно беше и актьорът Никола Анастасов, който притежаваше единствения лек автомобил “Ситроен” в квартала, в който живееше в центъра на София! Артистите и певците бяха част от една група хора, упражняващи определени професии, които получаваха като хонорар и конвертируеми пари, което им позволяваше да пазаруват в тези скъпи и недостъпни за всички българи магазини.
Западните коли бяха почти недостижима мечта за болшинството от българите, защото бяха и скъпи, и недостъпни, а и трудно можеше да се достигне до покупка на такава кола, защото властите в онези години упражняваха тотален контрол на движението на всички видове валути. Без тях пък достъпът до “Кореком” на практика беше невъзможен! Често се правеха и хайки от политическата полиция, тогава наричана по съветски образец – милиция, при които се залавяха хора, които имаха долари и пазаруваха в магазина, но нямаха обяснение, от къде имат тази валута. Това предполагаше, че са се сдобили нелегално с нея на черния пазар за пари и такива биваха прибирани в поделенията на Министерството на вътрешните работи за идеологическа, а не рядко - и за физическа обработка…!
Без долари не просто не можеше да се купи кола, дори и мбомбони от “Кореком” не можеха да се купят…! И така артисти и певци напълно легално можеха да пазаруват от “Кореком” и те често се снабдяваха със ефектна и атрактивна западна кола, масовото купуване на която беше ограничено по една основна причина: хората можеха да сравняват…!
Съветските марки автомобили бяха тромави, тежки, груби и твърде простовати в дизайна си. Западните коли бяха много по-елегантни на външен вид, а и – много по-модерни във всички смисли на думата – и по-бързи, и по-ефектни, и по-предпочитани в крайна сметка!
Така постепено, на основата на естествения търговски подбор, хората разбираха, че западните автомобили са по-добри от съветските и онези, които се произвеждаха в социалистическата система, а това за властите у нас вече представляваше форма на опасна, пасивна, идеологическа диверсия. Самото присъствие на тези автомобили в България беше нерегламентирано западно влияние, което не можеше да се контролира от властите и това създаваше редица проблеми за тях.
Човек можеше да се сдобие със западен автомобил само ако е избран за това, ако му е позволено и ако на базата на първите две – има съответните специфични финансови възможности!
Една голяма част от тези, които имаха привилегията да управляват западни коли ги имаха още от преди установяването на комунистическия терор у нас и просто ги подържаха технически, колкото се може по-продължително време. Такива хора обаче се възприемаха от властите като контрареволюционери, които икономически саботираха социалистическата система, като не си купуваха “социалистически” автомобили, а предпочитаха старите, но западни коли! Това автоматично ги превръщаше, поне някои от тях, в аутсайдери за обществото ни в онези времена.
Днес една голяма част от тези ретро-автомобили са в импровизираните музеи на социализма в градовете Пещера и Кочериново. Само тук вече могат да се видят тези истински и екзотични спомени от вече не чак толкова близкото ни комунистическо минало, когато за да управляваш западна кола, се искаше да притежаваш освен задължителното свидетелство за правоуправление, също и извънредното “право”!
Днес, от гледна точка на съвремието ни, това може и да изглежда, а и най-вероятно е така, напълно ненормално, но нека се замислим, до колко бяха нормални онези времена, в които за да имаш автомобил, бил той и обикновена съветска “трошка”, трябваше да се чака с години, а не са рядкост случаите, когато и след години се оказваше, че редът е бил напразен, или няма наличност, или нещо друго се е объркало...!
Карането на западна кола се възприемаше като демонстрация, защото това отличаваше човека от останалата маса. Тогава обаче всички трябваше да са равни, никой не биваше да се отличава по никакъв начин, а карането на различна кола беше отлика. Постепенно и тези западни автомобили се амортизираха и изостанаха в задните дворове на къщи и кооперации и ръждясваха редом до „новите“ „социалистически“ коли. Който имаше пари ги ремонтира, но едва след годни, когато тези автомобили се превърнаха в безценни атракции, които днес участват в авто-шоу-програми и прославят собствениците си, поне тези, които са ги запазили и са вложили доста средства, за да ги възстановят в първоначалния им вид!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к “България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар