Българите, които напускат родината си по едни или други
причини във времената на налагане на тоталитарна власт у нас, а и преди това,
рядко се завръщат по родните си места, докато трае въпросно управление в
страната. И все пак има и такива, които се осмеляват да се завърнат. Такъв е
случаят с Флоранс Мирчоф /Цветанка/ от София, която заминава за САЩ при своя
баща-емигрант още в края на 20-те години на ХХ век, но се връща в България на
няколко пъти, дори и по време на комунизма!
Интересното е, че роднините на Цветанка, винаги, когато
тя се завръща в родината си, както и подобава, се стремят да се представят.
Така например, в онези години, точно когато на мода излизат газираните напитки,
племенницата на Флоранс в София, Николинка, решава да почерпи леля си, когато
дойде в родината си, именно с газирана лимонада-швепс. Лелята обаче отказва,
защото обяснява, че при нея, в САЩ, газираните напитки не са особено
препоръчителни за здравословния начин на живот.
Николинка остава силно изненадана от това, защото това е
най-модерната напитка в България в онези години и тя не може да проумее, как
така в Америка, тази така развита страна, газираните напитки, като лимонадата,
не са модерни и не се препоръчват…!
Всъщност, „гостите“ от Америка, или роднините, които са
емигрирали някога, обикновено посещават България през лятото. Причината за това
е само една. В този сезон може по-лесно да се пътува през океана, а дори и със
самолет, защото е по-топло и приятно времето, пък и може да се разходят и из
България. През лятото това отново е по-удобно, отколкото през зимата, когато е
студено.
По спомените на Николинка, ястията, които се приготвяли,
когато леля й е била в София са най-често: печени чушки с доматен сос, зрял
фасул-яхния, мусака, различни гювечи и салати.
Обикновено готвят домакините, защото другите се считат за
„гости“, но се случва и те да представят свои рецепти. Така например Флоранс
издала „тайната“ на българските кюфтета и в Америка, които са пухкави и меки,
защото в тях ние слагаме хляб, а в Америка това било непознато тогава…!
„Гостите“ от САЩ често консумирали и много плодове,
характерни за сезона – най-често диня и грозде. Чушките и доматите обаче освен
за ястия се ползвали и за ежедневна употреба на различни салати.
Често се купували яйца и извара, пълнели се чушки и се
запържвали в олио, което днес се счита за вкусно, но не и особено здравословно
хранене. Пържели се често и кюфтета, картофи, а в зелената салата често слагали
за разкош и репички.
За питиетата, най-често се пиели чайове и минерална вода.
По това време особено популярен е швепсът, за който вече стана дума!
Разбира се, не всички ястия били за пред гости, така да
се каже. Например, за тържествената трапеза, когато ще се посреща наш емигрант,
ястията са по-отбрани, като например кюфтета и пържени картофи със салата, а за
десерт – плодове.
Същото или поне подобно е менюто и за гостите, когато се
правят традиционните за дома на Николинка роднински и предимно приятелски срещи
като за „добре дошла“ на всички приятели и роднини-емигранти.
Едно обаче е ястието, което всички еднакво много
предпочитат и обичат – това е традиционната българска вита баница със сирене.
Тя обикновено се прави за събота или за неделя и с това се закусва, като се
добавя и също толкова традиционното българско кисело мляко.
Сравнително често и то предимно за гости се прави и картофена
салата, която колкото е салата, почти точно толкова е и основно ястие,
понякога. Често се правят и модерните за онези години кренвирши, които се
разцепват на половина по дължина и в образувалата се цепнатите се слага
кашкавал, като след това се запичат и кашкавалът се разтопява. Тараторът също е
традиционна студена супа за лятото, която е ефектна, вкусна и най-важното – не
е особено скъпа.
От десертите и предимно за гости се прави крем-карамел и
различни кексове. От спиртните напитки най-често се пие ракия, която обикновено
е домашно производство и вино, което обаче е доста по слабо алкохолно от
днешните трапезни вина. Мезетата са предимно колбаси, но те не са така
популярни в онези години, когато повече се набляга на салатите.
Когато идват роднини и приятели на споменатите вече
традиционни срещи за „добре дошъл“, повечето носят кутии с бонбони, но също и
диня, ябълки, круши. Кексовете са доста по-чест сладкиш, отколкото сладките,
които стават популярни значително по-късно.
Супите също са често блюдо на масата на българите, когато
посрещат сродници от САЩ. Супите са диетични, освен това, с традиционната за
българите прекомерна употреба на хляб и тестени изделия, те се явяват основно
ястие за много от домовете в онези години.
Сравнително чести ястия са пиле-супа, пиле-фрикасе и пиле
с картофи. Пилешкото е предпочитано, защото през лятото то е по-подходящо за
употреба по време на горещините.
Традиционното носене на храни от България към Америка,
тогава все още не е познато. Пък и в Америка още в онези години е забранено
внасянето на храни от частни лица.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар