 |
| Снимка: Екип 7 |
В годините на комунизма в България един командир от
тогавашните Ракетни войски се интересува от цикъла за подготовка на ракета на
стартова позиция. Отговорът, който той получава в доклад, кой знае защо гласи:
„…Джазова работа, американски цикъл…“.
Това си спомня ракетчикът от Ихтиман Живко Генинпанев, в книгата на Димитър
Атанасов „Столицата на ракетните войски“.
Историята продължава още по-интересно. Този отговор достига до един от политическите офицери и той привиква отговорилия, за да дава обяснения, какво точно е имал предвид, когато казва „джазова работа“ и особено – „американски цикъл“…!
Това е само един епизод от историята, но той е
показателен за годините, в които се осъществява това явление и при условията на
така наречения развит социализъм, постепенно и плавно преминаващ в комунизъм!!!
По това време в поделенията в Българската армия, която в онези години се нарича
Българска НАРОДНА армия, като всичко
останало, което трябва да е „народно“, по съветски почин, служат и така
наречените политически офицери. Това са политкомисари, които съществуват още от
времето на така наречената „отечествена война“, или по-точно – втората фаза на
Втората световна война, когато България вече воюва срещу Германия, на една
страна с вездесъщия СССР и неговите политически и военни сателити.
Политическите офицери на практика са истинските ментори,
които командват, защото властта им реално и по ранг е над тази на самия
командир. Тоест така нареченият „заместник-командир по политическата“ /ЗКПЧ/,
или политкомисар, или просто - политически офицер, е началник на всички в
съответното военно формирование. Така комунистическата партия се оказва
контрапункт на армията, или армията се командва реално от партията.
Именно поради тази причина политическите офицери са
възприемани като страшилища в поделенията, защото една лоша атестация от тях
може да коства кариерното развитие на войник, старшина или дори и офицер…!
Точно такъв е случаят и тук, с отговорът за ракетата…!
Вероятно става дума за шега, вероятно това е иносказателен отговор на
военнослужещ за ракетата. „Джазова
работа“ като израз доста години се използваше у нас като архаизъм, който указва някаква
сложна система. Джазова, демек –
чуждестранна, това се има предвид. Добавката в словосъчетанието: „американски цикъл“, по всяка вероятност
трябва да затвърди впечатлението за сложност и нищо повече. Това обаче привлича
вниманието на политическите офицери и се поражда проблемна ситуация.
Това е и ролята на въпросните офицери – да дебнат, да
съблюдават за „реда“ и „правилната“ идеологическа нагласа на останалите
военнослужещи. И те точно това правят – буквално дерибействат, за да си
изпълнят максимално задълженията и по този начин да се застраховат, че са
постигнали очакваното от тях. Те са представители на може би най-опасния и
мракобесен тип военнослужещи в
тогавашната ни силно идеологизирана армия, защото заради мнението им понякога
са спирали развитието си в професията кадърни офицери и старшини, които са
имали неблагоразумието да попаднат случайно, или не, в полезрението на
политическите офицери.
Дори само споменаването на каквото и да е „американско“,
било то и в рамките на една шега, или пък просто пуснато в пространството като
опит за сравнение или характеристика, може да доведе до достатъчен повод за
репресия в онези години.
„Американски цикъл“
представлява проблем за тогавашните „тайни служби“ в армията ни, защото става
дума именно за „американски“…!
По този начин се формира пропагандата не само в армията,
но и в държавата въобще, защото е необходимо да се формира определен тип
мислене, в определена посока. Америка е най-голямата заплаха за
комунистическите държави, защото тя е водещата военна сила в НАТО в онези
години, когатно то основно противостои на социалистическия „Варшавски договор“.
По това време в България битува мнението, че всичко,
което касае Америка е лошо и непременно е „контрареволюционно“. Това се
представя като опит за реакция срещу социалистическата система, която се крепи
на комунистическия „идеал“.
Именно поради тази причина, когато въпросният офицер от
историята в началото, докладва за „джазова
работа, американски цикъл“, това е прието за опит за реакция. И понеже
реално реакция няма, политическият офицер, прихванал информацията, раздухва
случая, защото това му е шансът, да оправдае съществуването си – да се хване за
случая и да го представи като огромен проблем, който той е разрешил, със своите
сили и средства!
Така от една шега, от една реплика, пусната в ефира като
напълно случайна, се стига до наистина голям проблем, който в крайна сметка
рефлектира върху автора й – обикновен младши офицер от тогавашната Българска
народна армия, чието име дори не ни е известно. По всяка вероятност той е бил
санкциониран по някакъв начин, дори и да е било напълно символично, защото това
е трябвало да се използва за назидание на всеки, който дори би дръзнал да се
пошегува на тази тема, с такива реплики…!
Абсурдите на историческото време винаги са били напълно
адекватни на политическата ситуация. Тази история е само един от вероятно
хилядите примери за това, как в една епоха са се случвали неща, които от
позицията на днешния ден ни изглеждат най-малкото глуповато…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар