Езикът е нещо живо. Той се променя така, както се променя
и животът ни. За какво собствено става дума…? Ако наистина приемем, че езикът е
нещо живо, а той е такова, то езиковите промени реално са промени в живота ни.
Периодично се заговаря за промени, като например за пълния и краткия член, за
удвояването на букви като „н“, например, или пък за слятото писане на думи.
Поводът за този коментар обаче е малко по-различен, касае
родна тема, но поводът не е роден…! През 2016 г. Франция прие нови правила в
правописа, които засягат над 2400 думи. Въпреки архаичния и неимоверно усложнен
стар правопис, голяма част от хората се противопоставиха на решението за
промяна и на практика - опростяване, защото няма да бъде лесно прокарването на
реформата в училищата…! Там мислят, когато променят, ние променяме и после
мислим, само че „отрязаното“ трудно се наставя, а кръпките обикновено личат…!
Това обаче е само едната страна. Има и друга страна и тя
е свързана с морала. Училището, разбира се, че е важно и разбира се, че има
значение, когато говорим за езикови промени. Само че, не може езикът да се
променя само и единствено на основата на речта, било то и в училище. Езикът се
променя по необходимост, на базата на съответните експертни предложения. Не е
нормално езикът да се променя по силата на обективни обстоятелства от
неформален тип, тоест, не бива езикът да следва речта, напротив, речта трябва
да следва езика. Или още по-опростено казано, говорът на „улицата“ не трябва да
определя правилата за промени в езика, тоест - не „улицата“ диктува промените в
езика, а промените в езика трябва да влияят на „улицата“, което уви е идеален
случай, но все пак поне е основателна цел…!
Обикновено нормите се създават някъде в институциите,
може би дори и БАН, след което се
свеждат до знанието на учителите, а сетне - учениците ги наизустяват и така се
счита, че работата е приключена, но не е...! Целта е езикът да бъде опростен,
но не и опростачен, да се опрости не означава непременно да се следват правила
на говоримия език – речта, защото живият език в речта е един, в писмената си
форма - е друг. Не винаги ние говорим точно така - буква по буква, както когато
пишем и това е нормално. Но това не означава, че речта следва да води книжовния
език, когато се изразяваме писмено!
Къде е проблемът...? Проблемът всъщност е в това, че
повечето, които наричат сами себе си „експерти“, на практика нямат хигиена на научните
си деятелности, тоест – правят промени, или консултират промени в езика не на
основата на науката, съгласувано с динамиката на социалния живот, а правят
всичко това на ангро, кампанийно, не рядко дори и политически обусловено.
Подобен пример беше този за предложението за отпадане на определени автори от
учебните програми, преди няколко години – тема, която се притопля като вчерашна
манджа вече повече от десетилетие!
Резултатът - той няма как да закъснее, защото неминуемо
се стига до него – граматическа безпомощност и тотална неграмотност! При това
този резултат се наблюдава не само при ученици и така наречените „обикновени“
хора, но и при хора, чиято професия е пряко свързана с постоянната употреба на
езика не само в говоримата му част, но най-вече – в писмената му такава, става
дума за журналисти, например.
Езикът трябва да се води по правила, той трябва и да се
осъвременява, за да остане жив, а не да застине при латинския и старогръцкия,
но неговото осъвременяване трябва да става първо постепенно, второ – внимателно
и трето – рядко. Правилата са традиции, а не
- фойерверки…!
Граматическата „простота“ води до това – журналисти да
правят толкова правописни грешки, колкото не правят дори и учениците, които
поне наизустяват промените, което в известна степен ги „спасява“…!
Чудесно е децата ни да знаят английски език, както и
който и да е друг език, така е! Само че, когато говорим за Кремъл, няма как да
го изписваме като „Кремлин“, само защото на английски се пише така – “Kremlin”,
някак подобно оправдание увисва и във времето, пък и в пространството…! Ето
защо е необходимо да знаем първо българския, пък чуждият език да е след това,
да…, нужен ни е чужд език и това е безспорно, но не бива той да е водещ…, все
пак "първом" сме българи…! А когато променят езика ни, трябва да се
мисли и премисля поне по сто пъти, защото езикът е жив, както отбелязахме още в
началото и всяка нерегламентирана, или направо малоумна промяна в него, може да
го доубие…, а тогава, какво ще учат децата ни…!?
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар