Открит е тамбурмажорският жезъл на българския емигрант в
САЩ – Стойо Крушкин, който е основател и главен капелмайстор но оркестър „Bulgarian
Balkan Band“ в гр. Стилтън, Пенсилвания, САЩ. Вестник „България“
нееднократно е писал за Крушкин, но сега поводът е нов, а оказва се и твърде
любопитен и интересен, защото се докосваме до една нова веществена реликва,
принадлежала на маестрото…!
От името на вестник „България“ изказваме специална
благодарност към майор Ради Радев – главен диригент на Българската армия и
началник на Гвардейския представителен духов оркестър, който пръв уточни и
датира тамбур-мажорът на Стойо Крушкин и сподели, че това е ценна вещ, която
според него се датира между 1920 и 1940 г. и вероятно е имала и текстилна
украса, която не е запазена! Благодарим и на преводачката Олга Шишкова, която
ни помогна с преводи на информация, върху които стъпи настоящата статия!
Става дума за специален тамбурмажорски жезъл, който се
използвал за подаване на команди. В задълженията на изпълняващият служител,
който боравел с въпросния жезъл, влизало и обучението на оркестрантите. В много
армии е съществувала, или съществува сходна длъжност под други названия.
В Британската армия например се говори за drum
major. Обикновено за човек, боравещ с тамбурмажор се назначавал
унтер-офицер от висок ранг. Това е рангова категория на младши командир в
армията, която съответства на сержантския състав. Унтер-офицерпите са низшите
командири в армията, докато обер-офицерите са представители на висшия команден
състав. Тоест, в случая се има предвид, че за „оператор“ на тамбур-мажор се
назначава най-висшият от низшите командири – унтер-офицерите, какъвто очевидно
е бил Стойо Крушкин.
Справка в Държавния военен архив във Велико Търново сочи,
че Стойо е бил назначен в списъка на Лейбгвардейския на Негово Царско
Височество ескадрон като волнонаемен музикант с чин запасен младши унтер-офицер
– хорен музикант, на 6/24 април 1902 г.
Според архива, за добро поведение и усърдие към
музикантското изкуство, той е произведен в чин старши унтер-офицер, на 6/1
януари 1906 г. Това вече отговаря на изискванията, посочени за заемане на
тамбурмажорска длъжност в армията.
На 4/12 януари 1911 г. Стойо Крушкин е произведен в чин вахмистър, отново по
същите заслуги! Това съответства на званието – „старшина“ в кавалерията
/конните войски/.
С времето с това наименование – тамбурмажор, започват да
се наричат ръководителите на военните оркестри на марша, което е обичайно
съвместимо с наименованието „капелмайстор“. Това е музикант, който отговаря за
изпълнението на непублични музикални изпълнения. Наименованието произлиза от
латинското capella - параклис - първоначалното значение на термина е свързан
именно с музиканта, който организира и ръководи богослуженията в параклисите.
По-късно капелмайстори биват наричани и придворни
музиканти, които водят частните музикални изпълнения при частните
аристократични дворове. С течение на времето двете значения се смесват, но днес
терминът се свързва изключително с първоначалното си значение.
Длъжност, която съществува при френския кралски двор от ХI век и постепенно се разпространява и в други страни. В
началото тя се заема от висш духовник, който ръководи цялото богослужение (в
т.ч. и музикалните изпълнения). През ХV и XVI век все по-често на този пост се назначават музиканти. В
периода XVI-XVIII век капелмайстори се наричат ръководителите на вокални
или инструментални състави. От XIX в. и особено през ХХ век терминът почти напълно изчезва
от музикалната практика и се заменя с понятието диригент.
В България първият капелмайстор е Йозеф Хохола, по
народност чех, пристигнал в страната през 1879 г.
Институтът на тамбур-мажорът е учреден във френската
армия през 1651 г. Парадният мундир на
тамбур-мажорът съответствал на мундира на войниците и офицерите в полковете.
В руската армия званието е въведено през 1815 г.
Тамбур-мажорът изпълнявал задължения на старшина в командата на барабанчиците и
тръбачите. Тук този инструмент се наричал още булава и с нея се подавал сигнал
към барабанчиците и тръбачите да започнат или да завършат свиренето си.
„…Диригентът има особена професия. И от всеки музикант
диригент не става. Диригентът и композиторът са най-високата точка в йерархията при създаването и
интерпретирането на музиката…“, казва в интервю за вестник „Българска армия“ от
2015 г., майор Ради Радев – началник на Гвардейския представителен духов
оркестър. По думите му, при военния диригент
са съчетани две професии – на диригент и на военен. „…Военният диригент
пази авторитета и на армията, и на държавата…без дисциплина никой не е станал
добър музикант…“, споделя майор Радев.
Първият военен оркестър у нас се състои от 20 чехи, които
правителството наема след Освобождението ни през 1878 г. Те пристигат във
Велико Търново, а после са зачислени в Лейбгвардейския конен полк в София и са
в основата на гвардейския ни оркестър. Първите години диригентите са само чехи
и пръв променя това Емануил Манолов в Пловдив, а по-късно – и маестро Георги
Атанасов.
За проявени заслуги към армията и музикантското изкуство,
Стойо Крушкин, чийто тамбур-мажор открихме едва сега, е награждаван лично от
Цар Фердинанд със сребърен медал за заслуга на военна лента за отлична служба –
1/7 август 1913 г., знак за 10-годишна непрекъсната и полезна служба – 13/6
декември 1914 г.
Стойо напуска армията окончателно, по свое желание, на 1
септември 1923 г., като прослужва времето с известни прекъсвания, в които
заминава за САЩ, за да работи. След това отново заминава за САЩ, завръща се в
родината си в средата на 30-те години на ХХ в., отново заминава за Америка и повече никога не вижда
България, чак до смъртта си на 17 март 1957 г.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар