МОНАХ: ЦЪРКВАТА СТАНА ОЩЕ ПО МЪРТВА…!

„…Млади владици - а никаква дейност, само се кичат…Старите митрополити сякаш бяха по-работни от младите. Те като че ли нямат енергия, не правят нищо хубаво. Не става и само да ги плюем. Те нямат почти никакви дейности…! Монашески пострижения няма. Младите владици не замонашват никого…! Никой като че ли не милее за монашеството…след 10 години като умрат старите, ще останат 30 бройки и ще се реве, че има криза…!“.

Това е мнението на монах, който се свърза с нас, за да го сподели. Това мнение отразява впрочем позицията на повечето българи, които се интересуват от бъдещето на Църквата ни, но най-вече – от нейното настояще.

До къде се докарахме като църква, до там, че да говорим, че институцията е мъртва, НО….за сметка на това….става още по-мъртва…!!!

Да, младите митрополити, като че ли се наместиха на троновете и замряха, застинаха като восъчни фигури там. „Нищо не правят“, споделя монахът, а това означава, че бездействат, което е истинско престъпление, в духовен смисъл, разбира се…! Проблемът обаче е, че ако въобще правят нещо, то явно не намират начин да го огласят, което ги поставя в позицията на нищоправещи…, а от това отново произлиза проблем – обществото не знае, какво прави църквата, миряните не знаят, какво правят владиците и на практика нещото се превръща в едно още по-голямо нищо…!

Не може и само да плюем по владиците ни, млади или стари, това също не е начин. Да, казваме истини, посочваме недъзи, не защото се изживяваме като ментори, а защото считаме, че по този начин можем да помогнем да се изправят кусурите, като ги назовем и им придадем „географска“ плътност,…но уви…!

Само че с критиката е до време, то не може да се върви напред само с ръжена, да се ръчкат с остри статии, а ръчканите да си правят, каквото си искат, защото тогава голямото нищо, се превръща в бедствие, което сякаш вече дойде…! Няма какво да се пише за църквата ни, нищо не се случва там – само протоколни срещи и събития и нищо повече от това…НИЩО…!!! А това не е духовен живот, това не е общение, това не е институционална структура…!

Монахът е прав, когато след години монасите намалеят до 30-тина, както той отбелязва, тогава какво правим…!?

„…Ще трябват поне за пазачи на манастири да се намерят хора и ще почнат да замонашват куцо и сакато…И тогава картинката ще е…Ще сме жалки…“, споделя още монахът и може би е прав, защото нови монаси няма…! 

А защо няма нови монаси!? Причините са комплексни и едва ли могат да се изчерпат с една статия, но в кратце, те са: младите хора няма интерес, новото време не предполага подобни психологически нагласи, условията са лоши – и битовите, а и чисто социалните.

От една страна е въпросът, как младите хора ще отидат да стават монаси, като нямат дори елементарни условия, да ползват дори и интернет…!? От друга страна са други, които питат, защо му е на монаха интернет…?! Не може обаче да се разсъждава по този начин, защото ако това е водещият мотив, тогава никой няма да иска да облича расото. Как ще привлечем един млад човек за монах, ако той няма елементарната възможност да си влезе в електронната поща…!? Все пак, в ХХI век сме, не може да искаме от младите хора да вярват като в днешния ден, но да живеят като в Средновековието, не става, няма и как да стане…!!!

От тук идва и актуалността на това, което монахът споделя пред нас, той не говори за интернет, не споменава дори и битовите условия, напротив, той говори за вяра, за монаси, за бъдеще…!!!

Може би и този текст ще потъне като повечето други, ще се прочете от няколко човека, останалите ще го лайкнат във фейсбук по инерция, ако имат интернет, разбира се, а после…, после всичко ще се разводни, ще се разтвори като в спирт и темата ще избледнее, до следващия път, когато някой друг ще се сети за бъдещето на църквата ни,…ако все още я има, де…!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"