Италианските пътнически кораби оставят трайни следи в
историята на българската емиграция главно към Северна Америка. Италианците са
традиционалисти в производството на параходи за превозване на пътници през
океана, но в същото време са и новатори, които следят световните тенденции и
сами правят рационализации, за да привличат повече пътници.
Параходът „Вулкания“ е предвиден да бъде пуснат в
експлоатация на 30 Януари 1926 г. Завършен е на 2 Декември 1928 г. развива
скорост от 35 km / h). Капацитетът му е 1760 пътници.
„MS Вулкания“ е италиански пътнически кораб, построен от
„Cantiere Navale Triestino“, Монфалконе, Северна Италия, за италианската фирма,
„Cosulich Line„.
„Вулкания“ е вторият от трите почти сестри-кораби,
построени за „Cosulich Line“ (другите са „Saturnia“ и „Urania“). „Вулкания“ се
смята за един от най-успешните пътнически кораби, строени някога. Той тежи 23 970
бруто тона. Местата за първа класа са 310, за втора - 460, има 310 в места междинна
класа и 700 пътници могат да ползват парахода в 3-та класа.
През 1930 г. „Вулкания“ е оборудвана с нови дизелови
двигатели, които повишават скоростта до 21 възела. „ Вулкания“ и „Saturnia“ са първите лайнери, които предлагат голям брой кабини със самостоятелни
балкони. Те са декорирани в класически консервативен стил, с произведения на
изкуството.
Първото пътуване на „Вулкания“ е на 18 декември 1926 г., от Триест до Патра,
Неапол и Ню Йорк. През декември 1936 г. е последния рейс - Триест-Ню Йорк за „Cosulich
Line“ и през 1937 г. вече пътува за новосформираната „Italia Line“.
През октомври 1943 г. „Вулкания“ превозва американски
войски а на 29 март 1946 г. е чартиран за „American
Line“, предимно за износ и пътува по маршрута Ню Йорк -
Неапол - Александрия. По-късно отново е върнат на „Italia Line“.
Предвидено е „Вулкания“ да бъде бракуван през 1974 г., но
параходът потъва преди да достигне последната си декстинация…!
Според данни от доклад на един от ръководителите в
екипажа на кораба „Ураниум”, той пътува от Ротердам до Ню Йорк, през Халифакс,
през далечната 1913 г. по същото време на парахода се намират двама видни
бъдещи емигранти – Стойо Крушкин и Христо Серафимов. Те пътуват на 23 септември 1913 г., от пристанището в Ротердам
към Ню Йорк, където пристигат на 6 октомври. Данните са от сайта
libertyellisfoundation.org.
Параходът „Ураниум" е построен от „Wm Denny &
Bros“ през 1891 г. като "Avoca". Корабът има 5183 бруто тона и
развива скорост от 14 възела. Настаняването е 80-човека в първа класа и 1000-в
трета класа.
Корабът е пуснат
на вода на 9-ти юни 1891 и първото му пътешествие е на 14 септември 1891 г..
През 1896 г. е чартиран за испанската „Cia. Trasatlantica“, преименуван на
"Сан Фернандо" и се използва за курсове до Централна Америка, като
обслужва Куба, най-вече с войски. Връща се в Британска Индия по-късно същата година, когато и си връща
предишното име. Между 1899-1900 г. „Ураниум“ прави четири пътувания за превоз
на военни части между Индия и Южна Африка, за Англо-бурската война, а известно
време е и кораб-болница.
През 1903 г. е прехвърлен на „Steam Nav.Co“ и през 1907
г. е продаден и преименуван на "Атланта". Използва се като Royal
Yacht за посещение крал Кристиан в Гренландия.
През 1908 г. си връща оригиналното име "Avoca"
и на 1-ви април 1908 г. започна първото пътуване от Хамбург - Ротердам -
Халифакс - Ню Йорк. През юли 1908 г. се сблъсква със закотвен немски параход.
Корабът е отведен в Ротердам, а след това е арестуван за разходите, възникнали в
резултат на сблъсъка. Компанията е в несъстоятелност и "Avoca" е
продадена на търг за „C.G.Ashdown“. Преименуван е на "Ураниум“ и е в лошо общо
състояние.
В продължение на години се ползва само за емигрантска
търговия. На 3 април 1909 г. са възобновени пътуванията по маршрута от Ротердам,
през Халифакс до Ню Йорк.
В началото на 1913 г. „Ураниум“ е ремонтиран, заради
пожар при опит да помогне на друг бедстващ кораб. През 1916 г. параходът е
продаден на „Cunard Line“, преименуван е на "Feltria" и започва рейсове
отново до Ню Йорк. На 5 май 1917 г. „Ураниум“ е подложен на торпедна атака и е потопен
от немската подводница UC.48. Загиват 45 човека.
Това са два от класическите кораби, които превозват
емигранти през Северния Атлантик. „Вулкания“ и „Ураниум“ са параходи-емблеми,
които трайно са се настанили в историята на българската емиграция предимно в
Северна Америка. Много са българите, които са пребивавали на борда им, в пътя
им към Новия свят, с много надежди, очакване за по-добър и достоен живот и с
мечтата, да успеят да спастрян някой и друг долар, за да подпомогнат
семействата си в „Стария край“…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар