 |
| Хайнц Кеслер |
На 97-годишна
възраст почина бившият министър на отбраната
на Германската демократична република – ГДР /комунистическата част на Германия, след Втората
световна война/ - Хайнц Кеслер. Той беше изключен от
партията си, после заловен в опит да избяга и осъден на седем и половина години
за подбудителство на убийствата по границите. Кеслер беше военен министър на ГДР
от 1985 до 1989 година.
През 1993 година в Берлин признаха Кеслер виновен за
косвено съучастничество в убийство - става дума за заповедта да се стреля по
хората, които се опитват да избягат от ГДР. След това той бе осъден на 7,5 г.
затвор. От 1998 година той излезе предсрочно на свобода заради здравословното
си състояние. Кеслер бе член на Политбюро,
най-висшият партиен орган на Германската единна социалистическа партия.
Около 700-800 човека са били застреляни в опит за
бягство от ГДР до 1989 г.
Това е информационният ни повод, за какво обаче става
дума и какво стои зад тази кратка информация – тип – съобщение…!?
В статия на Георги Папакочев се споменава за "гедерейската"
горичка край границата, при граничния контролно-пропускателен пункт „Калотина“.
Оказва се, че това е мястото, където са били разстрелвали бегълци от ГДР, но и
от други социалистически страни, опитали се да преминат границата. Според нечии
разкази, в пограничната линия са били заравяни и българи, опитали се да избягат
на Запад!
Войниците участвалите в залавянето на бегълци са били
възнаграждавани с отпуска, която е била и за награда, но е за психическо
уравновесяване, след извършването на едно или няколко такива убийства. Така е
било по всички граници на тогавашния соцлагер.
България беше превърната в концлагер, от който не можеше
да се излезе лесно, но не можеше и да се влезе лесно. От кого и от какво се
пазехме, все още за някои хора не е известно! За никого не е тайна, че в онези
години по границите ни се стреляше „на месо“, колкото и зловещо да звучи днес
това…!
"Не ще пожалим младежките си години, за да заключим
границата между двата свята и я направим непристъпна за враговете". С тази
телеграма граничарите от заставата край Златоград декларирали през 1950 г. пред
вътрешния министър своята решителност да бъдат безпощадни към вътрешните и
външни "врагове" на социалистическата родина.
Границите ни са оградени с телена ограда, достъпът до тях
е на практика почти невъзможен, освен ако човек не притежава така наречения
„открит лист“, който му дава правото да пребивава по определен повод в гранична
зона, а за такива бяха обявени почти всички територии, които се намират в
непосредствена близост до границите ни. Освен, че бяха оградени с тел, по тази
тел се пускаше и ток, разбира се без границата ни с Румъния, която е
протежението на река Дунав.
Местните хора, които живеят в пограничните райони, са
превръщани в естествени шпиони, които следят за движението на „съмнителни
лица“, за което веднага сигнализирали в службите на Министерството на
вътрешните работи, по места. Освен това, тези хора, под страх от строго
наказание, понякога дори и – въдворяване в трудово-възпитателно общежитие –
„комунистически лагер на смъртта“, се задължавали да подържат и
сигнално-охранителната техника, която била монтирана по границата, като давали
своеобразни наряди като военнослужещи, без да са такива!
Доносниците и проявилите се граничари били
възнаграждавани с различни поощрения - от отпускане на дефицитни стоки и
едноседмичен домашен отпуск - за ликвидиран "враг"…!
Има поне 121 фатални случая в българската „зона на смъртта“
– разстоянието между сигналната електрическа телена ограда и граничната бразда
по южните и западните граници. Над половината от отчитаните ежегодно близо 500
опита за незаконно пресичане на границите са дело именно на източногерманци.
Успешните опити са по-малко от една трета. В анализ на комунистическата тайна
полиция – „Държавна сигурност“ - ДС от 70-те години се казва: "Те
пристигат в НРБ като туристи, но са отлично подготвени с карти, бинокли,
компаси, надуваеми лодки и най-вече с педантични собствени проучвания на
планинските местности по границата и удобните места за нейното
преминаване".
Лятото на 1977 и на 1982 са най-трагичните периоди за
бегълците от ГДР - тогава има много арестувани, ранени и дори няколко убити. ДС
и "Гранични войски" се опитвали да подхождат нестандартно за справяне
с "източногерманската напаст" - като например махали табелите с
имената на селата и другите географски обекти по границата, за да объркат
бегълците! Поставяни били предупредителни табели на немски език, които указвали
последиците за нарушителите на граничните зони. Инспектори от немските тайни
служби - ЩАЗИ ежегодно проверявали изправността и надеждността на българските
гранични съоръжения.
Всичко това за пореден, но не и за последен път, описва
кръга от безумия, които комунистическата държава реализираше в плана си за
идеологическо съхраняване на режима, под предлог за опазване на нацията от
„зловредното западно влияние“…! За огромно съжаление обаче, тези безумства,
освен че са такива по същество, костват и живота на много клетници, тръгнали не
да се превръщат в престъпници, а просто да търсят по-добър живот, където да
мислят свободно и да работят достойно…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар