понеделник, 3 март 2014 г.

Когато кипи безсмислен труд…!


„Във връзка със зачестилите медийни изяви на клирици на БПЦ по време на които бяха отправени от тях недоказани обвинения уронващи авторитета на духовенството и БПЦ, обвинения базирани единствено на техни предположения и слухове, Светия Синод на последното си заседание излезе с решение изрично "да се забрани на архиереи и клирици на БПЦ публично да обвиняват духовници и православни християни." Това се казва в официално съобщение от Св. Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия.
Всъщност, ръководният орган на църквата ни забранява на свои служители медийните изяви. Така излиза, защото, какво иначе може да означава повод, гласящ: „Във връзка със зачестилите медийни изяви”…!?
Синодът обаче следва да се замисли за нещо друго. Едва ли като забраним обвиненията, те ще спрат. Напротив, колкото и да забраняваме на реката да тече, тя пак ще си тече, независимо в коя посока. Водата в една река не може да бъде спряна, така, както една забрана няма да спре това клирици от църквата ни да се обвиняват. Обвиненията идват, защото няма ясни правила. Не е нормално един епископ да излиза публично и да нарича българския патриарх „масон”, както и да обвинява един митрополит в „убийство”, а след това да го „смъмрят”, докато за далеч по-малко провинение, може да се стигне и до низвержение от църквата, защото въпросният монах няма „свой човек”, където трябва! Не е нормално да има поводи за такива изказвания, но и самите изказвания са свръх нормалните братски взаимоотношения в църквата.
Фактът, че един епископ може да си позволи такова говорене, сам по себе си е проблемен, не е проблем това, че той го прави по телевизията, проблемът е, че въобще един епископ има основание да се държи по такъв начин.
Тук именно църквата пропуска един основен момент. В съобщението от Св. Синод се казва: "да се забрани … ПУБЛИЧНО да обвиняват…”. Тук важна е думата „публично”. Излиза, че обвиненията могат да се отправят, но не и публично. Тоест, нека си се карат, само да не излизат по телевизията! Вероятно не това е бил замисълът на изявлението, но именно така звучи то, по начина, по който ни е предоставено.
И какво като им се забрани ПУБЛИЧНО да обвиняват, та нима  обвиненията ще спрат, само защото е издаден такъв документ от Св. Синод..? Наивно е да разчитаме на подобна палиативна мярка, защото трябва да се вземе отношение не към резултата, а към причината. Очевидно има причина епископи и други висши и не толкова висши духовници да обвиняват. Именно причината е проблемът, а не онова, което следва от обвинението, при това в зависимост от начина, по който то е обществено представено.
Не медиите са виновни за проблемите в църквата ни, не медиите са ги създали. Проблемите в църквата идват от много дълбоко, още от преди много години, във времена, когато църквата беше „опиум за народите”. Именно там трябва да се търсят корените, а не в медиите.
Това, че духовниците няма да имат право да излизат пред медиите, няма да създаде проблем на медиите, защото информацията отново ще излиза. Но, информацията винаги ще я има, не защото медиите ги има или ги няма, а защото информацията е като водата в реката, ако я затвориш от единия край, тя ще потече към другия, но винаги ще си намери път навън, защото такива са природните закони!
Медиите не създават събития, те само ги отразяват – пренасят ги от източника на информацията към потребителя-хората. Ако нашите духовници не вярват на медиите, тогава информацията от източника ще отива по-директно към потребителя, защото отново такива са природните закони в журналистиката като професионално обществено явление!

С една дума, църквата запрещава достъпа на духовниците до медиите, но медиите ще продължават да търсят и да намират информация от и за църквата, която да достига до основния публичен потребител – обществото, защото няма как да бъде иначе! Или иначе казано, Св. Синод забрани нещо, което е незабранимо, отчете дейност, записа под изходящ номер нова заповед, която на практика е неизпълнима, тоест – кипи безсмислен труд!

За novinite.bg

2 коментара:

Руси Ст. Русев каза...

Венциславе, забраната това да става публично, е свързана с Устава на БПЦ. Смисълът на Решението е, че такива обвинения трябва да се отправят в Църковния съд. Ти, естествено не си чел Устава, както правят повечето хора, които се правят на интересни на гърба на Църквата. Безсмислен е твоят "труд", ако не е пресилено забавата, която си устройваш в мрежата да се нарече "труд", разбира се. Съвсем малко труд можеше да ти струва да прочетеш и Наказателния кодекс, за да разбереш, че клириците стават подсъдими за обида и клевета и в този смисъл пък Светият Синод ги предпазва от уронване и (на техния престиж, зоедно с което и престижа на Църквата. Това естествено се разбира от всеки, до когото Решението е стигнало. Ти обаче нямаш полза да го разбираш. На тебе ти трябва заяждане и по възможност някакво негативно последствие за Църквата по време на Великия пост. Жалко, жалко за тебе.

Анонимен каза...

Напълно споделям мнението на г-н Русев.
Петър Николов, църковен певец, София