ЗАЩО СИ НЯМАМЕ „ТИТАНИК”…?!

Снимка: web.barometar.net

Запитвали ли сте се някога, защо в България си нямаме такива грандиозни филми, като например „Титаник”? Имаме едни класически исторически саги за хан Аспарух, Цар Борис и цар Симеон Велики,  и това е всичко! Един филм за Левски се роди преди година и него дори успяхме да окепазим с коментари! Друго няма…! 

Нямаме филм за Освобождението ни от османско владичество, присъствие, отсъствие, престой, съжителство, или каквото там е било! Нямаме филм за подвига на Ботев, нямаме филм за „Великденската акция” и църковно-националните ни борби, нямаме филм за Съединението, за обявяването на Независимостта на България, за Балканските войни, за падането ни под властта на СССР през 1944 г., например, нямаме дори филм за 10 ноември 1989 г.

На практика нямаме грандиозни исторически саги за нищо освен гореизброените три – Аспарух, Борис и Симеон. Това е всичко! Защо, нямаме пари ли, това е първото, но не и последното, защото не всичко е в парите.

Как така се намира финансиране за сериали, при това някои от тях са от тъпи по-тъпи, че най-тъпи…!? Значи проблемът не е в парите, а е в приоритетите! Една класическа филмова сага, при това отново в сериал за „Борджиите” е популярна. Ние обаче си нямаме нашата подобна сага, да речем за патриарх Евтимий Търновски! Знаем кой е, е, поне някои го знаят, но това е всичко.

Оставяме настрана въпросът с възпитанието, защото това досадно нещо трябва да става непринудено, не самоцелно. С един интересен исторически филм, а защо не и сериал, децата ни ще се образоват и възпитат много повече, отколкото в традиционното училище, защото ще им покажем онова, което искаме по един нетрадиционен начин, така, че сами да си го сдъвчат и преглътнат, а не да им го дъвчем ние с нашето вечно преподаване!

Един добър сюжет за филм например би бил този за „червения терор” през 1946 година, когато загива една голяма част от родната интелигенция. Да, документалното кино е интересно, но понякога художествената интерпретация дава повече душа при едно съпреживяване на историческите събития.  

Сякаш нарочно не се правят такива филми, като по-важно е да се измислят сюжети и сценарии на някакви псевдо-исторически филми, които по традиция наивно задълбават в отегчителни битовизми и мелодраматични възклицания в стил някогашната разтърсваща поредица – „Робинята Изаура”…!

Като че ли се залага повече на всеядството, на масовия вкус, на традиционните подправки – крими, мутри, мафия, богаташи, наркотици, проститутки. Това е класическият залог за продажбата на един филм, а традиционните ценности, които са „приготвени” по един по-различен, нетрадиционен начин, ги няма, никой не рискува с тях.

Това води до появата на едни бозави филми с големи претенции, зад които стоят едни защитници на инат, които ни убеждават, как ако не им харесаме филма, значи сме тъпи като зрители!

Да се върнем на „Титаник”! Ако филмът не беше интересен, завладяващ, внушителен, зрелищен, едва ли авторите и режисьорът щяха да убеждават публиката, че е тъпа и не им разбира сценария…!

Ако все пак някой поеме риска да тури малко повечко мерудия на една родна историческа сага, да я попрепържи за вкус, да използва малко канела и соев сос, то има някаква вероятност, макар и малка, скоро да се роди и роден сериал от рода на „Борджиите”, ако не друго, поне ще сме опитали…!