„СТОБИЙСКИ АРХИМАНДРИТ” – НИ РИБА, НИ РАК…!

Абсурдите в родното БПЦ продължават. Оказва се, че може да си едновременно и архимандрит, и епископ…! Да, да, напълно е възможно, поне така е в титулатурата на „Стобийски” архимандрит Дионисий – председател на църковното настоятелство на патриаршеската ни катедрала „Св. Ал. Невски”.

Припомняме, че Синодът ни гласува изборът на архимандрит Дионисий за епископ с титлата „Стобийски” вкрая на 2014 г. Малко по-късно, заради протести и писма от интелектуалци, патриарх Неофит оттегли предложението си за хиротония. Днес, архимандритът се подписва като „избран, утвърден и наречен за епископ Стобийски”.

Интересно, как, след като самият патриарх е оттеглил предложението си за епископска хиротиния, Дионисий е решил, че той е вече такъв…!?

Ако предположим, че под „избор” се разбира това, че Синодът е гласувал предложението на свое заседание, то след това, на следващо заседание е взето друго решение, като е гласувано оттеглянето на предложението на патриарха, Дионисий да стане епископ.

Второ, „наречението” е на ниво махленско питане. Вика се кандидатът, пита се, дали иска да стане епископ и това е процедурата по „наречение”. Дори и да е бил „наречен” за „епископ Стобийски”, то решението на Синода, когато гласува контрапредложението на патриарха за оттегляне на кандидатурата на Дионисий за епископ, на практика отменя „наречението” като такова. Това е така, защото един махленски разговор не може да има по-висок статут от решение на Свети Синод!

И трето, какво значи „утвърден”!?!?!? Утвърждават се митрополити и патриарси, макар, че такава процедура не е предвидена в Устава на БПЦ, това е по-скоро руска измишльотина, която ние, разбира се, охотно приемаме! Ако под „утвърждаване” се разбира първата официална служба на съответния, то това е по-скоро едно признаване, което няма силата на „утвърждаване”, не е административна процедура. Самият акт на избора е на практика утвърждаване на съответния избор, което обаче не е отделено от самия избор.

При положение, че самият патриарх е оттеглил предложението си за избор на Дионисий за епископ, тогава какво му дава право да се подписва като „избран”, „наречен”, че на всичкото отгоре и „утвърден” за „епископ Стобийски”…?!

Изборът на нов епископ е награда за него, чрез епископите Църквата се украсява, но това решение се взема от Синода, а не се взема от самия кандидат. Тоест, епископ се става по решение на Синода, а не когато си поискаш ти…!

Е, явно архимандрит Дионисий още е под въздействието на дейностите си в обкръжението на епископ Тихон, който някога се беше самообявил за „глава на Римския викариат”…., какво беше това, викарий на папата ли, що ли…!?!?!?

И още нещо интересно. Двама митрополити, един от една от северните ни епархии и един вездесъщ от южните ни епархии, подкрепят избора на Дионисий за епископ. В същото време въпросните двама митрополити са непримирими врагове в публичното пространство, или поне такова впечатление са оставили!  Явно епархийските ни митрополити са „врагове”, но вътре в Синода, когато целите им са едни и същи и интересите им съвпадат, стават „приятели”! Това е колкото странно, толкова и срамно…!

А по отношение на титулатурата на архимандрит Дионисий, не случайно го наричат „Стобийски архимандрит”…! Кой знае, един ден, тайно и полека, Синодът може да възнагради човека….!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"