КАК ВСЕЛЕНСКИЯТ ПАТРИАРХ БЕШЕ ОБЯВЕН ЗА „АМЕРИКАНОФИЛ”

Патриарх Атинагор І и папа Павел VІ

Вселенският патриарх Атинагор I Константинополски е считан за един от „поставените” патриарси, които са били политически обвързани. Дали това е така, дали пък тази легенда не се създава именно защото именно в това някой иска да вярваме!? Как Америка е намесена с името на този Вселенски патриарх?

Достоен последовател на Мелетий Метаксакис се оказва патриарх Атинагор I (1948-1972 г.). Любопитен факт в биографията му е, че е бил негов секретар, когато Мелетий е бил Атински архиепископ (1918-1921 г.). Създава си много контакти в американския политически елит. Обвиняват го, че именно това е използвал, за да стане през 1948 г. Вселенски патриарх, на мястото на тежко болния Максим V.

Атинагор пристига триумфално в Истанбул – седалището на Вселенската патриаршия, с личния самолет на президента Хари Труман. Това дава основание на неговите противници да твърдят, че той е американски избраник, без да се обръща внимание на онова, което той реално прави по време на своето управление.

„Могат да бъдат направени няколко важни изводи от управлението на Атинагор I, като сред тях се откроява фактът, че той превръща Вселенската патриаршия в основен инструмент на американската политика за "сдържане на комунизма" (известна още като "доктрината Труман")”.  Така противниците на Америка и на Атинагор определят дейността на Вселенския патриарх. Според тях това проличава от цялата му дейност, а близкото му приятелство с Труман и други американски политици само потвърждава този извод!

Според други, установяването на близки отношения с Ватикана също е част от този процес, както и линията на противопоставяне спрямо Руската православна църква, макар че Атинагор смекчава тона към нея, за разлика от своите предшественици.

Това е историята на един от Вселенските патриарси. Справка за него в  Уикипедия показва, че патриарх Атинагор (на гръцки: Πατριάρχης Ἀθηναγόρας) е Вселенски патриарх от 1 ноември 1948 до своята смърт през 1972 г.

Там се казва още, че именно той съдейства за примиряването на източните и западни християнски църкви. По негова инициатива през 1964 г. се състои среща между него и римския папа Павел VI в Йерусалим, което е първата среща на водачите на Православната и Римокатолическата църква след 1439 г., нещо, което днес е сякаш редовна практика – да се срещат Вселенският патриарх и папата. На въпросната среща през 1964 г. се отменя взаимната анатема, която съществува от 1054 г.

И именно този човек, който е спряган за „американски кандидат” за трона на Вселенската патриаршия, по-късно е определян като политическа фигура! Защо ли, защото така е било угодна някому в онези години!

Една голяма част от онези, които най-силно говореха срещу личността и делото на патриарха-реформатор, са възпитаници и  са школувани именно в икуменическите институти.

Точно в онези години политиката се намесва много грубо и директно в църковните дела и тогава официалната политика на СССР е да принуди Руската православна църква да участва активно в икуменическото движение, за да може по този начин Православието да се ликвидира институционално и завинаги. Така СССР се бореше с религиозните „предразсъдъци” и „отживелици”!

Ето какво пише патриарх Атинагор до патриарх българския патриарх Кирил:

"Блаженейши и Светейши Патриарше на София и цяла България, откакто беше отстранена с благодатта на Всеблагия Бог от светата ни Православна църква печалната аномалия, която продължи години наред, и се възстанови мирът и братските нормални отношения на Българската православна църква със светейшия ни вселенски престол и останалите автокефални православни църкви, нашата света Христова велика църква, съгласно даденото тогава обещание, непрестанно е очаквала да настъпи подходящо време, за да направи необходимото, според установения от древно време ред, да въздигне и Българската православна църква в патриаршеско достойнство и чест”. 

Така Атинагор, когото някои обвиняват в американофилство, поздравява българския патриарх Кирил за въздигането на Църквата ни отново в ранг на патриаршия.

Това е отношението на Атинагор към България и Църквата ни – то е повече от положително, повече от добро и в същото време отново се намирах хора, които да го обявят за недостоен, само защото бил пристигнал в Истанбул – седалището на Вселенската патриаршия, с личния самолет на президента Труман…!

За България в онези години не е толкова важно, че Вселенската патриаршия ни признава отново за патриаршия, напротив, по-важното е, че трябва да се представяме като най-верния политически сателит на СССР, да подкрепяме доктрината „Брежнев”, защото така повеляват политическите абсурди на историческата епоха!

„Пожелаваме въздигането на светата Българска православна църква в патриаршеско достойнство и чест да бъде начало на нов подем и успех във вярата и благочестието и извор на укрепване и утеха за православния български народ”, казва още патриарх Атинагор при това във времената, когато комунизмът у нас е официалната религия!

Писмото на Атинагор е от 27 юли 1961 г. Въпреки неоснователните обвинения, че патриархът е „кандидат” за поста от Америка, той показва, че е достоен да заема престола в Истанбул!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София