 |
| Снимка: socbg.com |
Напоследък в политическото, а и в
медийното, пространство една тема набра свръхскорост – темата за възстановяване на казармата. Това е колкото романтично по социалистически, толкова и
неизпълнимо чисто икономически. За да се „въдворят” младите хора у нас между 18
и 32 г. в активен резерв на армията ни, те първо трябва да се обучат.
Това
очевидно трябва, но дали може, да стане на полигони и в казарми. Полигоните ни почти
ги няма, а казармите – съвсем ги няма. Освен това, по какъв начин ще се
задължат едни млади хора в разцвета на силите си, във време, когато градят
кариера, да ги отделят от това и да ги запокитят нейде в разни полуизоставени
казармени райони, в които отдавна единствените „обитатели” са хладни влегучи и гнездящи
птици!?
От къде ще се намерят пари за ново строителството
на казарми, за съвременно оборудване, за униформи, за назначаването на допълнителен
офицерски и сержантски състав в не малък обем…? Един такъв финансов план, при
това само за създаването на нов резерв, е почти равен на бюджета на
Министерството на отбраната за една година, а това ще е ежегоден разход! Тоест –
бюджетът на въпросното ведомство ще трябва да се удвои…! А от къде пари …?!
Имало било студенти, които проявявали
интерес към военното обучение! Нека обаче не бъркаме една романтична
екзотичност, каквото е казармата за тези студенти, с една сериозна военна
подготовка на професионална армия! Едно е млади хора да опитат, да поживеят за
някоя и друга седмица или дори и месец като войници, това е нещо като
скаутството и никак не е лошо. Съвсем друго е да се подготви боеготовен резерв
за една модерна и високотехнологична армия!
Ако ще правим резерв, то това е сериозна
работа и тази работа не е като „онази работа”…! Това изисква много пари, законодателство,
но преди това – позитивна обществена нагласа, а не приказки и сърдечни, носталгични
възгласи. Не е сериозно да се правим на обществено активни, само и само да сме
просто обществено активни, ако ще правим нещо, нека го направим като хората, а
не като почти всичко у нас!
Не на последно място е важно и друго.
За да обучаваме младите хора между 18 и 32 г. на военни действия, първо трябва
да ги осигурим. С какво ще се хранят тези хора, ако отидат в казармата, едва ли
класическата казармена лучена яхния с домати, или с „медузи”, както наричаха обилните
плуващите късове сланина, ще е достатъчна, за да държи тези хора в относително
стабилна хармония със самите тях, докато се обучават да водят модерна война…!
Освен това, в тази възрастова група хората обикновено или работят, или учат.
Кой ще поеме риска, да отдели един млад човек от университета, или от фирмата,
в която работи, за да отиде да си играе на войник…!?
Има и още нещо. Едва ли не, мъж,
който не е бил в казармата, не бил мъж! Това се опитват да ни втълпяват някои родни
носталгици. С една дума, сега мъжете не били толкова мъже, колкото онези, които
били някога в родната казарма! Да, ама не, както казваше Петко Бочаров!
Нима тогава, когато имаше
задължителна казарма, не е имало момчета и мъже с нетрадиционна сексуалност,
която се определяше като болест…, или пък просто - по-суетни мъже и момчета,
които днес наричаме метросексуални…!? Нима сега, ако се въведе задължителна
казарма, колкото и това да е несъстоятелно и на практика неизпълнимо, ще спрат
да съществуват момчета и мъже със същата тази нетрадиционна сексуалност, макар и
вече това да не се счита за заболяване от Световната здравна организация…!?
Противопоставянето на мъжете от
преди, които са били в казарма и тези от сега, които не са били в казарма е
нелепо! Първо, сексуалността далеч не зависи само от средата, в която индивидът
се изявява, освен до толкова, доколкото
е необходимо той да се прикрива, за да не бъде репресиран от общественото
мнение, когато това е необходимо.
Второ, мачовщината не е иманентна привилегия
на социалната действителност, а преди всичко - на характерните особености на
същия този индивид – семейна среда, социална среда, приятелски кръг, възпитание,
интелектуална обособеност.
Трето, казармата не е и никога не е била лакмус за типа сексуалност
- бил си войник – не може да си гей, не си бил войник – може и да си…! Това е
по детински наивно и първично разсъждение!
Това, че някой си бръсне подмишниците
днес, не го превръща в по-малко мъж от друг, който не го прави! Това е въпрос
на лична хигиена, а не на сексуална ориентация…! Не е непременно задължително
да вониш на бира, за да си мъж! Трябва да спрем да съдим хората по това, какво
правят под юргана си, защото колкото това е невъзпитано, точно толкова е и глупаво…!
С други думи, гей-хора е имало и ще
има, независимо от това, дали има задължителна казарма, или не! А задължителна
казарма може да има единствено и само, ако въпросът се подложи на гласуване в национален
референдум. Освен това, държавата трябва да е готова да отдели един значителен
по обем финансов ресурс, за да обезпечи формирането на един сериозен резерв,
ако наистина иска това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар