сряда, 24 февруари 2016 г.

РЕАНИМИРАТ КАЗАРМАТА – „ПАРИ НЕМА, ДЕЙСТВАЙТЕ…!”

Снимка: socbg.com
Напоследък в политическото, а и в медийното, пространство една тема набра свръхскорост – темата за възстановяване на казармата. Това е колкото романтично по социалистически, толкова и неизпълнимо чисто икономически. За да се „въдворят” младите хора у нас между 18 и 32 г. в активен резерв на армията ни, те първо трябва да се обучат. 

Това очевидно трябва, но дали може, да стане на полигони и в казарми. Полигоните ни почти ги няма, а казармите – съвсем ги няма. Освен това, по какъв начин ще се задължат едни млади хора в разцвета на силите си, във време, когато градят кариера, да ги отделят от това и да ги запокитят нейде в разни полуизоставени казармени райони, в които отдавна единствените „обитатели” са хладни влегучи и гнездящи птици!?

От къде ще се намерят пари за ново строителството на казарми, за съвременно оборудване, за униформи, за назначаването на допълнителен офицерски и сержантски състав в не малък обем…? Един такъв финансов план, при това само за създаването на нов резерв, е почти равен на бюджета на Министерството на отбраната за една година, а това ще е ежегоден разход! Тоест – бюджетът на въпросното ведомство ще трябва да се удвои…! А от къде пари …?!

Имало било студенти, които проявявали интерес към военното обучение! Нека обаче не бъркаме една романтична екзотичност, каквото е казармата за тези студенти, с една сериозна военна подготовка на професионална армия! Едно е млади хора да опитат, да поживеят за някоя и друга седмица или дори и месец като войници, това е нещо като скаутството и никак не е лошо. Съвсем друго е да се подготви боеготовен резерв за една модерна и високотехнологична армия!

Ако ще правим резерв, то това е сериозна работа и тази работа не е като „онази работа”…! Това изисква много пари, законодателство, но преди това – позитивна обществена нагласа, а не приказки и сърдечни, носталгични възгласи. Не е сериозно да се правим на обществено активни, само и само да сме просто обществено активни, ако ще правим нещо, нека го направим като хората, а не като почти всичко у нас!

Не на последно място е важно и друго. За да обучаваме младите хора между 18 и 32 г. на военни действия, първо трябва да ги осигурим. С какво ще се хранят тези хора, ако отидат в казармата, едва ли класическата казармена лучена яхния с домати, или с „медузи”, както наричаха обилните плуващите късове сланина, ще е достатъчна, за да държи тези хора в относително стабилна хармония със самите тях, докато се обучават да водят модерна война…! Освен това, в тази възрастова група хората обикновено или работят, или учат. Кой ще поеме риска, да отдели един млад човек от университета, или от фирмата, в която работи, за да отиде да си играе на войник…!?

Има и още нещо. Едва ли не, мъж, който не е бил в казармата, не бил мъж! Това се опитват да ни втълпяват някои родни носталгици. С една дума, сега мъжете не били толкова мъже, колкото онези, които били някога в родната казарма! Да, ама не, както казваше Петко Бочаров!

Нима тогава, когато имаше задължителна казарма, не е имало момчета и мъже с нетрадиционна сексуалност, която се определяше като болест…, или пък просто - по-суетни мъже и момчета, които днес наричаме метросексуални…!? Нима сега, ако се въведе задължителна казарма, колкото и това да е несъстоятелно и на практика неизпълнимо, ще спрат да съществуват момчета и мъже със същата тази нетрадиционна сексуалност, макар и вече това да не се счита за заболяване от Световната здравна организация…!?

Противопоставянето на мъжете от преди, които са били в казарма и тези от сега, които не са били в казарма е нелепо! Първо, сексуалността далеч не зависи само от средата, в която индивидът се изявява, освен до  толкова, доколкото е необходимо той да се прикрива, за да не бъде репресиран от общественото мнение, когато това е необходимо.

Второ, мачовщината не е иманентна привилегия на социалната действителност, а преди всичко - на характерните особености на същия този индивид – семейна среда, социална среда, приятелски кръг, възпитание,  интелектуална обособеност.

Трето, казармата не е  и никога не е била лакмус за типа сексуалност - бил си войник – не може да си гей, не си бил войник – може и да си…! Това е по детински наивно и първично разсъждение!

Това, че някой си бръсне подмишниците днес, не го превръща в по-малко мъж от друг, който не го прави! Това е въпрос на лична хигиена, а не на сексуална ориентация…! Не е непременно задължително да вониш на бира, за да си мъж! Трябва да спрем да съдим хората по това, какво правят под юргана си, защото колкото това е невъзпитано, точно толкова е и глупаво…!


С други думи, гей-хора е имало и ще има, независимо от това, дали има задължителна казарма, или не! А задължителна казарма може да има единствено и само, ако въпросът се подложи на гласуване в национален референдум. Освен това, държавата трябва да е готова да отдели един значителен по обем финансов ресурс, за да обезпечи формирането на един сериозен резерв, ако наистина иска това. 

Иначе ситуацията попада в графата: „Пари нема, действайте…!”.

За  chronicle.bg

Няма коментари: