КАК СЕ СТАВА СВЕТЕЦ?

Снимка: opoznai.bg

Във връзка с проведената неотдавна канонизация на архиепископ Серафим Соболев, в медийното пространство се появиха коментари от сорта, че едва ли не, ние не „правим” собствени светци, а подкрепяме такива на чужда държава, каквато е Русия! Да оставим настрани факта, че противопоставянето по такъв начин и на тази плоскост е напълно недопустимо, но все пак, това са две теми, като едната по никакъв начин не зависи от другата!

Светците не са на тази или на онази държава, те са на Православието. Ако един човек просияе като светец, то той е светец не на Румъния, или на Гърция, той е светец на Православната църква, която е една цяла, за всички православни християни! Това е правилото, другото е изключение!

Колкото до това, че ние българите не „произвеждаме” светци, това е една отделна тема, която има основание и повод за публичен дебат, до толкова, до колкото като православно общество имаме динамичен поглед над това, което се случва в родната ни Църква.

Някои коментират екзарх Антим І като възможен светец, но едва ли същите познават отношението на Вселенска патриаршия към него, като те го възприемат почти като схизматик. Завъртя се дори името на митрополит Иларион Макариополски. За него обаче в църковните среди въобще не е обсъждано подобно нещо. Няма и доказани чудеса, които да са ставали с негова помощ и застъпничество, иначе той е достатъчно заслужил като обществен и църковен деец.

За да стане един човек светец,  не е достатъчно само да води добър монашески живот, необходими са някакви чудеса, които да са се случили, нещо необичайно, което да го прослави и по този начин той да просияе като светец. Добри монаси има много, въпросът е, дали са светци…!? За това са необходими изследвания, много задълбочени, продължителни, специализирани и внимателни изследвания, които да доведат до резултат, който да подскаже, дали един свещенослужител, или обикновен човек дори ще просияе!

Един достоен човек за изследване, който би могъл да достигне един ден до това да бъде обявен за светец е например архимандрит Назарий Кокаленски. От неговата кончина обаче има само 5-6 години, твърдят богослови, а това не е достатъчно, за да се провери на практика, дали този духовник има достойнството да бъде поставен в сонма на светците. 

дори в момента може да има монаси и монахини, които да са до толкова усърдни в служението си, че да достигнат прозорливост и свръхмъдрост, заради която да просияят един ден, а може да има и такива, които отдавна не са между живите, но вече да са просияли. Епархийските ни митрополити обаче, може би все пак не всички, са немарливи към това.

Все по-усърдно се говори за обявяването за светител на бившия български патриарх Максим. Това обаче първо не може да стане сега, защото няма достатъчно изминали години от кончината му. Освен това не са документирани чудеса, които да са станали с негово застъпничество. Най-важният въпрос обаче е да се изследват връзките му с комунистическата партия, да се провери, дали има досие. Това беше направено например с последния канонизиран светец Свети Серафим Соболев – Софийски Чудотворец.

Максим все пак беше патриарх в едно бурно време, в години на войнстващ атеизъм и трябва да се отчетат всички фактори, които са повлияли за това той евентуално да бъде, или да не бъде провъзгласен за светител, един ден, но не и много скоро!

В Рилския манастир също има много монаси, които са водили твърде аскетичен живот и това може да ги е доближило до светостта. Изследвания обаче не са правени. Днес там по-важно е да се реставрират стенописи и манастира да придобива все повече вида на един обикновен етнографски комплекс, вместо да се обърне внимание повече на духовния живот на монаси, които може би имат големи заслуги, заради които биха могли и да са светци.

Всъщност, по информация от http://toross.blog.bg/, „…последното канонизиране на български светец е на Софроний Врачански,…през 1964 год. и от тогава нищо, като изключим самосиндикалната акция на владиката Николай /Пловдивски/ с Баташките и Новоселските мъченици. Просто БПЦ липсва в това най-висше въздвижение на автокефалната ни църква….”.

Под пасивно обществено обсъждане е още и темата за избитите свещеници от комунистическия режим у нас, като например един „отец Константин от с. Торос, който е рязан на парчета от главорезите от ДС в милицията в гр. Луковит”, защо такива истински мъченици на християнската вяра не се канонизират?! А такива има много, такъв е и свещеникът от село Белозем, днес град, недалеч от Пловдив, на когото другарите изскубали брадата след емблематичната дата 9 септември 1944 г.!

Един друг евентуален бъдещ светец може да бъде известният „дядо Мраз”, или архимандрит Йосиф от Троянския манастир, чийто живи роднини все още живеят в селото. Пак от същия манастир особено добродетелен живот е водил също и архимандрит Евтимий!

Може би един от най-достойните за провъзгласяване за светец е търновският митрополит Климент Друмев. Усилено се говори, че на гроба му ставали чудеса. Настоящият владика на Търново – Григорий, обаче едва ли ще си помести мекото продължение на гърба, за да направи нещо за този наистина заслужил клирик и негов предшественик!

Защо се подценява женското ни монашество, което в много отношения дори превъзхожда мъжкото такова?! Една достойна монахиня е например известната баба Исайа от Преображенския манастир, която се подвизава като мъж-монах. Тя е живяла в колиба до лозето, защото е имала послушание да се грижи за него. Едва след смъртта й се разбира, че това е била всъщност жена-монахиня.

Достоен е също и отец Ефрем Босия от Рилския манастир, на когото се твърди, че подражава днес монах Мойсей, който също ходи бос. Първият носел вериги под подрасника си, за да се самобичува в името на вярата си!

Видовете светци са различни, в зависимост от ранга в ейрархията. Преподобни могат да са хора, подвизавали се като монаси до степен на офикията архимандрит, твърдят запознати. Пак според тях, светители са хора от средите на епископата до патриарх, а мъченици са онези, които са пострадали заради вярата си в Христа. Има и така наречените „Христа ради юродиви”, безумни заради вярата си в Христос. Такъв е бил например Ангелчо. Той е живял в София и е достатъчно известен в църковните среди. Помагал на църквите и манастирите и всички го мислели за луд. Когато Ангелчо умира, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан заявява, че въпросният Ангелчо редовно се е изповядвал, но тайно, въпреки, че е давал вид на пияница, лентяй и безделен човек. Той е бил православен юродстващ, или юродив – хора, които са видимо луди, но на практика са силно вярващи и въобще не са си изгубили разсъдъка.

Защо нашите светци нямат достоен култ в нашата страна?  Кой днес почита например Св. мчк Боян-Енравота, княз Български? Кой се моли на него…? Повечето, които носят името Боян, празнуват на Богоявление, а не в деня именно на този наш си, „български” светец.

Заради това, когато си задаваме въпроса, защо не „произвеждаме” светци, може би преди това трябва да се запитаме, дали достатъчно уважаваме вече „произведените” ни светци, пък после да мислим за нови, а достойни за това има и ще има...!