АРХИМ. БОХОСЯН: ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА Е ЕДНА И ОБЩА

Архимандрит Исахак Бохосян - архиерей на
Арменската епархия в България.
Снимка: "Нова телевизия"

Църквата на Христос е една, наставлява архиереят на Арменската епархия в България - Негово Високореподобие архимандрит Исахак Бохосян. Той беше любезен да отговори на въпросите, които му поставихме в писмен вид. Благодарни сме за това, че ни уважи като медия, благодарим  на човекът, който ни помогна с превода - Вартануш Топакбашян!

- Ваше Високопреподобие, първо бих искал да попитам каква е официалната реакция към обвиненията, които бяха отправени към Арменската църква, че е еретична?

-  Преди да отговорим на вашия въпрос, позволете чистосърдечно да благодаря за вниманието, след като в последно време стана повод за широко дискутиране въпросът за венчавката при смесените бракове, в частност – между арменци и българи. Макар че не виждаме причината за подобен проблем. Наред с това досега не ни е известно да е бил повдиган въпросът относно еретичността на нашата църква. Но след като ни задавате такъв въпрос, ще ви отговорим. Ако трябва да реагираме с една дума, то трябва да подчертаем, че Арменската църква никога не е била еретична или както се твърди понякога – монофизитна. Това виждане идва от онези, които не са особено наясно с вероучението на църквата ни. Обръщайки се към Арменската апостолическа православна Света църква (ААПСЦ), трябва да кажем, че по отношение на историчността и документалността й, тя е много по-стара от редица народи. А арменският народ е два пъти по-древен. Светата книга учи, че устата говори от пълнотата на сърцето. Този принцип, подобно на другите, залегнали в Библията, винаги е работещ. Ние говорим за една църква, която има близо двехилядогодишна история, за един народ, който приема християнството през 301 г. като своя официална държавна религия и при това, когато през 313 г. с Миланския едикт се позволи християнството да се нареди сред останалите религии. 

Тук бих искал да добавя, че ние имаме предварителното съгласие и смятаме тази година през април, по повод 101 година от Геноцида над арменците, да изнесем лекция в БАН за ААПСЦ – вероятно на български език или поне ще се постараем да е така. Там също ще се обърнем към този проблем. Арменската църква като цялата христова църква, няма потребност да се оправдава или обяснява пред когото и да било. Първо, защото е изминала такъв път, че за да се постави под съмнение нейната законност, трябва да има сериозни основания и право за това. Като канон към подобни въпроси могат да се обръщат само Вселенските събори.  Следователно адресатът на проблема не сме ние, а онези, които си позволяват да отправят подобни обвинения.  И това е въпрос не между българската и арменската църкви, а засяга цялостния християнски свят, тъй като Църквата е една и е обща, като има за свой водач или глава Христос. А за да се познае Божията любов, се изисква любов помежду ни, както се казва в 

Римляни (13:10): „Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона”, или в Коринтияни (първо послание, 3:11): „Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос”. И ще цитирам още Йоан (15:13-15): „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си”.

През своята вековна история християнската църква достатъчно дълго е изминала труден и поучителен път. И твърдо е разбрала едно: богословието не е място за философстване или нещо, което да ни харесва от въздуха. И ако някой изхожда от истината, това не става чрез отправяне на обвинения, а чрез събори и ръководен от Светия дух. Защото истинната наука не се измисля, а се разкрива посредством съществуването на явленията: 

„Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. (Еклесиаст 1:10), „Защото Господ е наш съдия,Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси (Исая 33:22).

Ако някой има предвид Халкедонския събор, то трябва да припомним, че част от християнските църкви го приемат, а други – не. Но конкретните причини за приемането или отхвърлянето му от мнозина не са известни.  Арменската църква например още от средата на IV век влиза в битка за вярата и през 451 г. отново застава в защита на христовото учение. За мен лично е трудно да си представя как един народ, който е във война, би могъл да се включи в събора в Халкедон. Известно е, че двете световни войни също са навредили много на християнството. Искаме да кажем, че когато мисленето на света нахлува във вътрешния живот на църквата, се нарушава мирът: 

„И рече Господ: за това, че оставиха Моя закон, който бях наредил за тях, не слушаха гласа Ми и не постъпваха според него, а ходиха по упорството на сърцето си и след Вааловци, както ги научиха бащите им” (Книга на пророк Йеремия 9:13-14).

-  Защо се стигна до такива грозни обвинения от християни към християни?

-  В известна степен вече отговорих на този въпрос, но и тук има неща, които трябва да се кажат по-специално. В основата на всички пророчества и закони лежи Любовта – Христос. Без наличието на Светия дух и без благоволение, никой не може да постигне истината. А що се отнася до обвиненията, като цяло те могат да съществуват при отсъствието на диалог или при наличието на разлики във вижданията, в позициите. И в крайна сметка, ако някои иска това. Независимо, че враждуването, противопоставянето, е дело на Сатаната. Не е тайна, че дори приетите на Вселенски събори постулати са утвърждавани постепенно. Ясно е, че и досега сред християнски църкви битува диалог и необходимостта от него е повече от нужна. И както виждаме, никоя от църквите не е готова да се лиши от тази потребност. Най-добрият пример за това може да послужи срещата, която се състоя тези дни между папа Франциск и руския патриарх Кирил, както и между други високопоставени представители на Църквата, както и постигнатите договорености на Арменската църква след обявяването на независимостта на Армения, с Католическата, Руската православна, Гръцката православна и Българската православна църкви. И възползвайки се от възможността, нека да ви информирам, че тази година се очаква визитата на римския папа в Армения.

-  Разбрахме, че се подготвя писмо до патриарх Неофит за браковете между арменци и българи. Какво е неговото съдържание и изпратено ли е то вече до него?

-  Що се отнася до подобно писмо, имаше предложения и виждания, тъй като нашите арменски и български чеда бяха обезпокоени от създадения проблем. Но ние не си позволяваме да напишем писмо поради две причин. Първата – официално ние нямаме подобно известие и второ – ако дори има подобно нещо, то всяка една църква сама за себе си решава своите принципи във вероучението. Ние като членове на Световния съвет на църквите и като една от най-древните християнски църкви, единствено можем да съжаляваме или да се радваме по един или друг повод. ААПСЦ – названието на нашата църква показва, че тя е на арменците, сътворена е от апостолите, има право вероучение и е свята църква.

-  Защо според Вас църквата забрани брака на арменка с българин, след като арменците са християни, подобно на нас – българите?

-  И на този въпрос отговорихме частично. Мога само да добавя, че навярно има хора, за които е удобно българите и арменците, които от векове живеят заедно, да имат проблеми помежду си. Друга специална или основателна причина аз не виждам. И независимо, че това не е най-подходящият повод, но все пак е повод, като чеда на нашите две християнски църкви, бихме искали да попитаме, дали има повече причини за спорове, или за обединяване: 

„Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите” (1 Коринтяни 14:33)?! 

Под въпрос е все още, дали ние имаме повече прилики или разлики. Ясно е обаче, че имаме много общи светци. Един от бащите на Църквата – св. Ефрем Сирин казва: 

„Навикът за лоши разговори открива път към лоши дела...”, и още: „Островът не може да спре морските вълни, но може да им се противопостави...”. А св. Паисий от Атос казва: „Когато се руши домът, стопанинът не може да остане в него...”.

Никъде не можете да откриете някакъв факт, че Арменската църква обвинява тази или онази църква заради един или друг принцип, независимо, че е толкова древна. Като финал лично за мен да се изразяват съмнения относно православността на Арменската църква, се равнява на това да се ругае светостта.

ИНТЕРВЮ НА ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

за фейсбук-групата "ПРАВОСЛАВНИ НОВИНИ"

ПРЕВОД: ВАРТАНУШ ТОПАКБАШЯН