 |
| Снимка: |
Да станеш държавен служител в
България се оказва една от най-трудните задачи, особено ако нямаш така
необходимите връзки! Законът за държавния служител е така устроен, че на
практика вместо да въведе ред, той въведе възможност за тотален хаос, в който необезпокоявано
да се подбира на принципа на „наши и чужди”.
Да тръгнем от началото на този
дълъг процес! Всяко ведомство, за по-лесно, нека вземем произволно
министерство, обявява конкурс в Регистъра за свободните длъжности в държавната
администрация, който е достъпен за всички в интернет. Хората се осведомяват за
това и подават документи в съответното министерство, за да кандидатстват първо
по документи за въпросната свободна работна позиция. Това е първото сито.
Одобрените обикновено са всички,
защото законът изисква само висше образование и за повечето длъжности това е
достатъчно. Разбира се има и изключения, но за стандартния случай на държавен
служител, именно това е процедурата.
Следва самоподготовка на бъдещите
държавни служители. Кандидатите изучават съответната нормативна база, която
впоследствие е разработена в писмен конкурсен изпит за всички. Поставените
оценки се прибавят по-късно към оценката от устното събеседване с онези, които
са допуснати след писмения изпит.
Събеседването е напълно свободно,
задават се уточняващи въпроси, общо взето прилича на непринуден разговор, който
по същество обаче представлява втори изпит, или трето сито, след класирането по
документи и писмения тест.
Накрая се сумират оценките, напълно
субективно се преценява, кой е най-подходящ за дадената работна позиция и той
се номинира за победител, тоест – за нов държавен служител.
Това обаче е
идеалният случай, който никога не се случва на практика! Това е схемата само за
малките длъжности, защото министър, председател на държавна агенция,
заместник-министри, главен секретар са длъжности, които не са обект на конкурс,
а директно се назначават.
В действителност, във всеки конкурс
за свободна работна позиция в държавната администрация, на нивата, различни от
онези, където направо се назначава, има фаворит, за който предварително се
знае, че е спечелил и това е публична тайна. Това именно обезсмисля усилията на
останалите кандидати, които понякога надхвърлят дори сто човека в един конкурс.
Всички те са чели закони, учили са наредби, различни нормативни актове и
заповеди, правилници и документи, а накрая е избран онзи, не който най-добре се
е подготвил, а който е човек на „нашия човек”, както впрочем винаги е било!
Ето как административната реформа,
която някога стартира при „малкия мук” – министър Николай Василев, всъщност
реформира системата като формално я видоизмени по хоризонтала, но не и по
вертикала.
Първо, защо е необходимо действащи
държавни служители да кандидатстват на общо основание с външни кандидати,
когато става дума за по-висока длъжност в същата държавна администрация? Това е
очевиден фарс, защото е повече от ясно, че действащият ще бъде предпочетен пред
външния от комисията, която е от същото ведомство…! Освен това, защо се обвяват
конкурси за вече заети длъжности? Даден „наш човек” заема дадена служба, но
неофициално, след това се прави конкурс „за него”, което обезсмисля самия
конкурс, защото няма конкуренция, а има директно назначение.
Предвидените промени по отношение
на кандидатстване и назначаване на работа в държавната администрация, също са
излишни. Даден държавен служител ще има статут на такъв за определен период от
време, като след това, отново ще се наложи да доказва знанията и уменията си на
нов конкурс. И как ще стане това? Нима онези, които ще провеждат конкурса, които
са колеги на действащия държавен служител, ще предпочетат външен, нов човек,
вместо своя колега…!? Едва ли…, казано е отдавна – „гарван гарвану око не
вади”!
Оказва се, че да станеш държавен
служител едва ли не се равнява на усилията да станеш цар! Това е така, защото
повечето възприемат тази работа като достъп до „големия келепир”, а не като
възможност за изграждане на успешна професионална кариера.
Вярно, държавата е редовен платец,
поне на заплатите и поне на повечето места, вярно е и това, че там парите са ти
сигурни. Заради това такъв е и интересът към тази работа.
Само че достъпът е нерегламентиран,
или ако въобще е регламентиран, то това е сторено по неправилен за обществото
ни начин.
Комисиите, които изпитват
кандидатите за държавни служители трябва да са напълно независи и да не са от
ведомството, за което се кандидатства, защото достъпът до такъв тип власт
създава напълно реални прерогативи за възникване на естествена корупция.
Системата на контрол на такива комисии трябва да е външна, а не вътрешна.
Какво
ще рече „вътрешен одит”…, това ще рече „гарванът” да извади окото на другия
„гарван”, а това, както вече стана ясно, не се случва, защото гарваните си
пазят гнездото, където е топло и уютно, за разлика отвън…!
Изводът: Да се създаде истинска, защитна
„орнитоложка” система, която да работи не за благото на „гарваните”, а за
бъдещето на „чучулигите”..!
За webcafe
Няма коментари:
Публикуване на коментар