КЪДЕ СМЕ ИСТИНСКИ, В ЖИВОТА, ИЛИ ВЪВ ФЕЙСБУК?

Снимка: www.faktor.bg

Къде сме по-истински, в реалния си живот, или в социалните мрежи/медии? Това тревожи доста хора напоследък, не за друго, а защото все повече фалшиви профили се появяват във Фейсбук.

Обикновено профили, които са отскоро и само с няколко приятели, са фалшиви. Те са били създадени с цел да се изпълни някаква PR-задача. Когато тя вече и изпълнена в една или в друга степен, тогава въпросният профил става ненужен и той обикновено, или бива изтрит, или постепенно закърнява в нета.

Има и друг признак, по който можем да открием един фалшив профил във Фейсбук – името. Обикновено, ако се кръстиш „хан Кубрат”, или „Амиан Марцелин”, или пък например „Гюро Михайлов”, това означава, че криеш името си. Всъщност, като се замислим, кой нормален човек, който си прави профил във Фейсбук, ще предпочете да напише име-никнейм, с което няма да може да бъде открит от познатите си, освен ако именно това му е целта – да не бъде открит…!

Иначе анонимността дава смелост, окрилява свободата на мисълта, но най-вече на словото, защото, когато човек е анонимен, може да каже, каквото си иска, както си иска и когато си поиска, без от това да произтече непременно някаква форма на отговорност.

Тоест, анонимниците могат да спамят, колкото си поискат, тях няма кой да ги съди и морално и реално, защото никой не знае, кои са тези хора. Понякога, когато някой от тези анонимници бъде разкрит, обаче, настъпва интересна трансформация на същата тази „свобода” на мисълта и словото.

Ако достатъчно дълго наблюдаваш един фалшив профил, ще стане ясно, че той има пробойни. Една класическа такава е честото постване /споделяне/ на информация и снимки за реалния субект, който стои зад съответния профил. Така той си прави реклама, несъзнавайки, че всъщност по този начин се саморазкрива.

Когато се потърси отговор, става ясно, че човекът вече няма смисъл да отрича, че именно той се крие зад дадени профил. Тогава езикът и поведението на пишещия веднага се променя. Това показва психика, а именно – лабилна психика.

Анонимниците обикновено имат смелостта да изказват позицията си „свободно” само и единствено, когато се крият зад собствената си анонимност, когато обаче застанат с името си, „истината” се превръща в „табу”.

Това е един особен вид „хъшовщина”. На масата с чаша в ръка смело громим врага, а навън, когато трябва да сме смели, обикновено се превръщаме в мишки…И Фейсбук ни предоставя тази „уникална” възможност, да бъдем НЕсебе си, да бъдем някой друг, когато и както ни изнася. А това постепенно се превръща в национална черта – да мразим, да нагрубяваме с „надеждата”, че това е правилното и че така правим нещо смело, нещо истинско и нещо достойно за уважение…

Всъщност, анонимниците нито са смели, нито са истински, още по-малко пък думата достойнство се съчетава с личностния натюрел на такива хора! 

За sbj-bg.eu