През
1964 г. излиза „крупният” труд на Исмаил Джамбазов, в който сюнетчийството е
определено като „варварски акт” и проява на „турския буржоазен национализъм” в
България. Най-критичното описание обаче е направено от лекар и то гласи:
„…Когато родителите насила разголват своите деца, за да ги излагат на смъртна
опасност в името на примитивни амбиции и криворазбран морал, срамът,
унижението, страхът и болката стават причина засегнатите безсилни деца да
крещят гневно: „безсрамници”, „измамници”, „американци”, „фашисти””…!
Това
е публикувано в изследването на Михаил Груев и Алексей Кальонски,
„Възродителният процес, мюсюлманските общности и комунистическият режим”, на издателство
„Сиела”.
Както
можем да видим, се приравняват, при това напълно несвойствени категории като
националност, политическа принадлежност и обидни категории. „Аамериканци” очевидно трябва да бъде смислово равно на
„измамници”. Така се постига търсеният ефект да се идеологизира проблемът с
българските мюсюлмани, които през всичките тези години са били вкарвани в
различни рамки и са били „обличани” и „събличани” в различни определения.
Има
и още нещо разбира се. Когато говорим за „турския буржоазен национализъм”, тук
отново има внушение, което трябва да ни каже, че всяко действие в полза на
родолюбието, ерго – националността, непременно е „буржоазно”, тоест – не е
прието от комунистическата власт. При комунизма явно националната идентичност
не е от значение, или поне е така пред формалната политическа принадлежност към
управляващата партия.
Агонията
на мюсюлманското население в пограничните райони на България е „компенсирана” в
известен смисъл с някои дребни привилегии, само и само въпросните да помагат на
властта при залавянето на бегълци от „рая” на социалистическия лагер, към
„упадъчния” капитализъм. Българите, живеещи по границите ни с Гърция и Турция в
онези години са освободени от данък „Общ доход” и Данък „Сгради”. Защо ли,
защото властта така си купува лоялността им и когато се появят „диверсанти”,
които искат да преминат в една от двете държави, местните хора ги предават,
защото си мислят, че така изпълняват някакъв свой общодържавен дълг – част от
червената митология, която беше особено силна именно в по-изостаналите в
икономическо отношение райони.
Ето
как, дори и тук, на такова ниско, битово ниво, Америка продължава да бъде
демонизирана, за да бъде тя онзи така наречен външен враг, от който
комунистическата система се нуждаеше, за да държи в готовност всички свои
поданници.
Америка
е докарана в съзнанието на тези бедни хора до нивото на Фашизма, дори до нивото
на категории, касаещи моралните устои на едно нормално човешко същество. Това е
истинско йезуитско заиграване с морала, с нравствеността на хората, обръщане на
ценности, игра на ценности, офалшивяване на системата от правила, за до се
постигне на всяка цена официалното опростачване на една идея – за демокрация и
свобода.
Обърнатите
ценности показват, че именно предателството е морал, в името обаче на какво, не
става ясно…! Именно имитацията на ценности довежда до усукването на целия
периметър от мислене и размисляне, както и осмисляне на идеите за по-добрия
живот.
Това,
че малкото дете, което бива обрязвано по обичая на мюсюлманите, вика против
американците, е нещо, което партията иска да внуши и успява. Успява, защото
нивото е твърде битово, но и твърде наситено с екстравагантна родовост.
Така
детето от малко ще знае, че Америка е нещо лошо, както и че американците като
националност са идентични на фашистите като политическа и нравствена
категоризация.
Америка
именно заради това е считана за най-големия враг на „Тутраканската селищна
система”, защото тя е „гнездото на осите”, което постоянно се явява враг, който
да консолидира редиците вътре.
Припокриването
на националност, политика и престъпление е нещо, което е познато още от времето
на Гьобелс и пропагандата, която той оглавява по време на управлението на
Хитлер в Германия.
Смесването
на ценностите и омешването им в напълно нова субстанция, готова за нуждите на
всяка пропаганда е онова, което комунизмът „открива”, за да го използва изцяло
в своя полза. По този начин „омаскаряването” на Америка е в ход и ефектът на
критикуване на една традиционна практика, каквото е сюнетът е постигнат
индиректно, като образно казано с един „куршум” са ударени „два заека”…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в
София
Снимка – Комунистическите манифестации бяха едно от местата, където се демонстрираха
най-много от митовете на онова време. - Снимка: e-burgas.com
За вестник "България" - Чикаго-САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар