КАК ЕДИН СЕРИАЛ НИ ДОБЛИЖИ ДО „ЗАПАДА” В НАЧАЛОТО НА ПРЕХОДА

Снимка: www.btv.bg

Един филм – сериал от зората на демокрацията в България, остави трайни следи в цяло едно поколение у нас. Става дума за немския сериал „Наследството на Гулденбургови”.

Класическият германски сериал, сниман през далечната 1987 г., разказва за достолепно аристократично семейство Гулденбург, което обитава едноименния замък близо до Хамбург. 

Освен имението, фамилията притежава и голяма ферма, както и семейна пивоварна, която е основен източник на доходи. Епизодите проследяват премеждията на семейството и острата конкурентна битка с друга пивоврна - Баалбек, която се опитва да изкупи тази на Гулденбургови. Нещата се усложняват допълнително от любовната връзка между Томас фон Гулденбург и Кити Баалбек.

На пръв поглед историята е стандартна, но е важно времето, в което се появява въпросният сериал у нас – почти непосредствено след демократичните промени в страната. Пищността, луксът и маниерите, които се демонстрират във филма дадоха на много българи усещането, че едва ли не всички ще заживеем по този начин. Хората повярваха, че свободата, която току що бяха получили, ще им донесе и подобно благоденствие.

Така сякаш се формулира „българската мечта”, хората мечтаеха да живеят като във филма. Тогава Америка все още беше твърде далече, Германия ни даваше пример, добър пример за добър живот.

Виждахме красиви хора и дрехи, спокойствие, сигурност, лукс…! Всичко това ни даваше шанс, поне да помечтаем!

Всъщност, „Наследството на Гулденбургови” показа, че има и такъв начин на живот, че в света и дори в сърцето на Европа, има хора, които живеят по такъв начин, само че, това е така, защото тези хора са си го извоювали, те са се преборили, за да живеят по този начин. Наистина, става дума за потомствени аристократи, но и за само издигнали се хора, които са се трудили, за да живеят добре.

Ето това беше истинското послание, което този сериал даде на българите в началото на прехода към демокрация. Тогава трябваше да разберем, че с труд, с упоритост, със стъпки в посока на демократизирането на страната ни и с освобождаването на икономиката от хватката на „плановостта”, нещата могат драстично да се подобрят.

Ето именно по този начин примерът на „Наследството на Гулденбургови” ни показа пътя, накъде да вървим, а как да вървим нататък, зависеше изцяло от нас самите.

Имаше обаче и един личен пример, този на една от героините в този сериал – Рут Мария Кубичек, която изигра Марго Балбек – една изключителна жена, дама, почти генеалогично аристократична, красива, дори шармантна в осанката си на бизнесмен. Макар тя да изигра отрицателна роля, впечатлението, което остави във филма е положително, защото талантът и  обаянието на Кубичек оставят трайни следи.

Марго Балбек - шефката на конкурентната пивоварна от сериала не е праволинейна като графинята, въпреки че има също толкова дълга кариера. Рут Мари Кубичек е родена в чешкия град Хомотов. Тя успява на Запад, въпреки, че идва от Източна Европа, което до голяма степен дава сигнал на зрителите от тази част на стария континент в онези години, че след като една жена може, могат и други, след нея. Тя се превръща в еталон за много млади хора, изпълнени с нетърпение да изживеят пълноценно животи си.

Рут се мярва често в сериалите за екзотични пътешествия и в немските романтични филми за богаташи, излъчвани в момента и по нашите канали. Лошата блондинка от сериала днес вярва в духове и пише езотерични книги.

Г-жа Балбек днес също и медитира, а голямата й мания е нейната Градина на Афродита, на която посвещава много повече място на личния си сайт, отколкото на своите филми.

Сериалът „Наследството на Гулденбургови”, който я прави европейска звезда, дори гледа да не споменава. Тя се жени млада – на 21, но само девет години по-късно се развежда. 15 години по-късно се събира с известен телевизионен продуцент. Двамата живеят старите си от швейцарската страна на прочутото алпийско езеро Констанц. Живеят там по бюргерски от 2005 г, като понякога в имението им ги посещава синът на Рут от първия брак - Александър. 

Това е само един пример за един сериал, който и сега се излъчва по една от телевизиите ни. Това обаче е сериалът, който след „Синьо лято”, остави впечатлението, че и тук можем да живеем нормално и дори красиво!

По този начин, само чрез средствата на филмовото изкуство, българите придобиваха постепенно представа за живота на Запад, където само до преди няколко години тогава, пътуваха полунелегално.

Така Западът ставаше малко по-близък, но сравненията ни показваха, че всъщност сме изпуснали много, наистина много...! Тогава освен за „българската мечта”, се заговори и за „ изгубеното поколение”, което се е родило в началото на комунизма и което беше в зрялата си възраст, когато същият този комунизъм най-сетне падна. 

За вестник "България"-Чикаго-САЩ