 |
| На 60-годишнината на вестника, в ЦВК-София. Снимка: Александър Червенков |
Вестник „Българска армия” навърши 71 години. Някога,
когато бях войник, наричаха вестника „Овча мисъл”.
Няколко имена на автори се
набиваха в съзнанието ми по това време – Спирдон Спирдонов, Красен Бучков,
Александър Червенков, Райна Ангелова, Георги Димитров, Димо Димов, Дянко Шишков
и други. Дори и не подозирах, че само след няколко години с тези хора ще общуваме
на малките си имена…!
Пренебрежението, с което се отнасяха към военния
ежедневник беше сякаш традиционно. Никой не уважаваше този вестник, дори и аз,
поне до момента, в който не попаднах в него като репортер. Признавам си,
първите няколко седмици не знаех, къде се намирам. Във вътрешния отдел
постепенно започнах да се чувствам като у дома си. Малко след това обаче, ново
пет, прехвърлиха ме във военния отдел. Тогава една от коректорките ме успокои,
че това е водещият отдел, защото военният вестник не може без военен отдел.
Примирих се и слава Богу, защото от тук започна моята сага във военния
ежедневник, с която се гордея в кариерата си!
Само няколко седмици след прехвърлянето ми
ръководителят на военния отдел ми заяви, че няма какво да вися в редакцията,
ами да хващам влака и да отивам по гарнизоните, да пиша за истинските неща на
място. Огледах се, ослушах се и заминах за Смолян. Преди това обаче, попитах
шефа, какво да правя там. Той ме погледна и каза: „…Ами оправяй се!”. Тогава му
се ядосах, защото ме пусна в дълбокото, без да ми обясни, как да плувам, днес
обаче съм му много благодарен, защото тогава бях „бебе”, на което майка му го
беше пуснала в „басейна” и „бебето” се научи да плува по инстинкт…!
Така наречената „Овча мисъл” беше място, където стаж
изкараха някои от водещите днес журналисти, PR-и, говорители и шефове на
пресцентрове, фотографи.
Колкото до свободата на словото…, това беше едно от
местата, където съм я имал в изобилие. На едно събитие, на което военен
прокурор говореше открито срещу тогавашния министър на отбраната Николай
Свинаров, попитахме шефа на пресцентъра на министерството - Румяна Стругарова,
Бог да я прости, която после стана и главен редактор на вестника, а тя ни
отговори да пишем всичко, точно така, както го е казал прокурорът.
Няма как в един такъв кратък текст да се каже всичко
за 71 години от историята на един вестник. Моите години в „Българска армия” са
само 9, без няколко месеца. За тези почти 9 години, аз се научих какво е
журналистика. Тези години носят аромата на сутрини, на печатарско мастило, да нафта,
бензин и пресни банички – рано сутрин в командировка. Тези години носят аромата
на керосин, докато се посещаваха контингентите ни извън страната, тези години
носят заряда на моята младост.
И за да не изпадна в романтична пенсионерска
мелодраматичност, ще спра именно тук, като кажа само още едно нещо.
Аз станах журналист почти случайно, именно във вестник
„Българска армия”, който далеч не беше „Овча мисъл”, а беше, е и за мен ще
остане перлата в короната на родния ни печат…!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК КОЛЕГИ И ДО СКОРО, НА 100-ГОДИШНИНАТА
НИ…!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар