Има една стара войнишка поговорка
за „старото”, но понеже не всички са били войници, същата поговорка я има и във
вариант със заека и шапката. „Зайо що си със шапка и Зайо, що си без шапка”. С
една дума, заекът и в двата случая е „сгазил лука”…, при това още преди да е
цъфнал…! Нещо подобно е и с това, кога и
за какво може да пише един журналист.
Често ставаме свидетели на това,
как хора на улицата /а последният път това се случи с полицай/ не искат да
бъдат снимани. Хубаво, само че, когато човек се намира на публично място, той
може да бъде сниман без изрично разрешение.
Всъщност, много е тънка границата
между правото ни да правим репортажи на публични места и това да се месим
нерегламентирано в личния живот на хората…!
Напоследък колегите все по-често
избягват да споменават имена на конкретни хора и фирми, когато пишат статиите
си, или записват репортажите си. Някои медии дори изискват на външните си
автори аудио-записи на разговори, които да потвърдят онова, което се пише или
въобще се съобщава. Това е добре, само че понякога такъв запис не е възможно да
се осъществи и какво…, тогава да оставим новината ли…!?
Има и моменти, когато не
споменаваме имена на конкретни личности, за да не ги притесняваме, а и за да не
ни притесняват след това те самите…! Да, ама това вече не е журналистика, а си
е тройно рафинирана автоцензура…!
Понякога изпращаме интервютата си на
онези, с които сме правили разговор….да си го видели….! Питам се, ако двамата
журналисти в аферата „Уотъргейт” - Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн бяха изпратили
на Никсън статията си, преди тя да бъде публикувана във „"Вашингтон
Поуст", дали щеше да се стигне до импийчмънт на президент на САЩ…! Едва
ли…!
Всъщност, каквото и да напишем като
коментар дори, можем да бъдем уязвими, за това, че реално сме разсъждавали по
темата, а това е истински абсурд!
Кога можем да напишем статия, която
да разкрие дадена далавера, или какъвто и да е проблем, без в процеса на това
да станем жертви на съдебна саморазправа…? Защото, дори споменаването на едно
име, също може да ни докара съдебна сага…! Разбира се, обектите на
журналистически разследвания трябва да имат право да се защитят от евентуален
журналистически произвол, защото и такива случаи има.
Именно поради тази причина е
толкова спешно необходимо законодателство, което да регламентира този тип
„информационни” взаимоотношения така, щото и ние да можем да информираме и да
правим журналистически разследвания, а и останалите хората да са защитени от
недобросъвестност и непрофесионализъм…!
В противен случай все ще сме под
ударите на някой, я закон, я разпоредба, я подзаконов нормативен акт, тоест –
със шапка или не, Зайо все ще е „сгазил лука”…!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар