Църквата влезе в „медийна война” заради своя позиция

Какво да правим с бежанците, това е темата, която ни „тресе” вече месеци наред. Последният камък в блатото беше хвърлен от Православната ни църква. Може би ще кажете, че коментарът не е медиен, но всъщност си е достатъчно медиен, защото именно медиите станаха арена на „оценка” на позицията на Църквата ни.

Както и предполагахме, медиите бяха залети от истинско цунами от коментари: „24 часа”: Отец Никанор: Трябва да помогнем на бежанците, но не и да си дадем родината; actualno.com: Отец Боян Саръев*: Папата действа популистки с бежанците”; novatv.bg: „Инджев: Синодът - проводник на влиянието на католицизма”; dveri.bg: „Патриарх Кирил призова Запада да се поучи от отношението на Русия към бежанците”; clubz.bg: „Църквата ни говори на езика на омразата”; offnews.bg: Митрополит Гавриил Ловчански: „"Не сме казвали да не се приемат повече бежанци".

Този списък може да се продължи още много, но не е необходимо. Много медии взеха отношение по темата, защото е актуална, защото е провокативна и защото е благодатна да се патриотарства!

Едно обаче е сигурно, поне родната ни Православна църква, сякаш за първи път, взе решение, в което заема позиция, макар и същата да е малко йезуитска, леко странна, двуяка, на места странно категорична, на други – традиционно „омазнена”, НО поне е някаква позиция…

Да започнем отначало!

„Както обикновено Църквата ни бива обвинявана в пасивност”, пише в официалната позиция.

Отговорът: Ами щом това е „обикновено”, следователно има причина за това, едва ли е едновременно и традиционно, и случайно!

„…По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди…”, се казва в позицията.

Отговорът: Ако е така, тогава къде отива възлюбването на ближния като себе си…?

„…В каква духовна среда, ще пребивава православния български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващия етническия баланс…”, казват от Църквата.

Отговорът: Как точно ще стане промяната в баланса, след като говорим за около 700 хил. бежанци у нас, спрямо близо 7 млн. българи, дори и да махнем ромите и мюсюлманите, пак няма как етническият баланс да бъде разклатен.

От една страна от Църквата говорят за нашествие и призовават към „солидарност с всички тези хора”, от друга страна има едно НО, което въвежда противопоставеност, а такава няма, защото двете страни на въпросната контаминация са несъпоставими, когато се казва, че „Православната църква е категорично против войната”…! Едното е отношение, другото е оценка, това са две различни неща, но нека го оставим на някаква смислова недогледаност.

„…Нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци…”, се казва нататък в позицията!

Отговорът: Къде остана дипломатичността? Църквата дава идеи за управлението на държавата, а това не е ли папоцезаризъм, така характерен за римокатолицизма…!?

Следва една шизофренична подозрителност, която виждаме в твърдението, че: „Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава.”

Отговорът: Е, кой, в крайна сметка, е създал, според владиците ни, проблемът…? Когато заявяваш нещо, трябва да дадеш отговор за разрешаването му! Освен това, „православният български народ” плаща, не защото не е преодолял проблема, а защото е на пътя на бежанската вълна. И накрая, ако е заплашена „,Държавата”, която кой знае защо е изписана с главна буква, но нейсе, тогава защо не се е намесила все още ДАНС, пак казваме, ако това е така…!?

„…Българската православна църква призовава българското правителство, ако то е правителство на християнска държава…”, пишат от Синода.

Отговорът: Нима Синодът има съмнения, че нашето правителство работи в полза на друго вероизповедание…!? Ако е така, какви мерки се вземат, ако не е, тогава това внушение ли е, или…?!

„…Искаме най-категорично нашето правителство да постави въпроса дали е налице религиозно прочистване на тези територии …Искаме нашето правителство да постави пред международните организации въпроса как е гарантирана междурелигиозната толерантност в Египет, Сирия, Ирак и т.н. …Считаме че, българското правителство трябва да концентрира външнополитическите си ресурси, както казахме, за спиране на войните, а не само да проявява солидарност с последствията от тяхното безкрайно продължаване”, казват митрополитите ни.

Отговорът: Това си е чисто и просто политическа програма, позиция. Няма лошо, само че, да попитаме владиците ни, кой ще ни обърне внимание, коя е България в този конфликт в световен мащаб, че да задава въпроси, да поставя ултиматуми и да дава глобални оценки и какво ще променим с това…?

„…Ако те /бежанците - бел. ред./ биха имали проблем да приемат подкрепа от християнска общност, то това ще означава, че християнската общност в бъдеще би имала по-голям проблем, отколкото в момента подозираме”, завършва позицията си Светият ни Синод.

Отговорът: Първо, защо Църквата говори от името на бежанците? Второ, какъв точно би бил проблемът на „християнската общност”, не се казва и трето, какъв е този „по-голям проблем”, за който дори и не подозираме…?

Всичко това предизвика въпросните медийни протуберанции, защото Църквата зае позиция на недоизказ - от една страна ще спазва каноните, а от друга - ги нарушава. Митрополит Гавриил излезе да обяснява, какво точно са решили, но не обяснения очакваше вярващият народ, той очакваше милосърдие и загриженост, а не традиционна „омазненост”, аристократична самомнителност и още по-лепкав популизъм, предвид наближаващите избори!

С това изявление на Синода се поставиха повече въпроси, отколкото се дадоха отговори. По този начин не се разреши един спор за позиция, а се позиционира нов спор…, колко  милосърдна е Църквата ни…!

И отново медиите станаха арена на тази „битка”, защото именно те са онзи лакмус, който ни показва, накъде вървим, защо вървим именно натам и дали това е правилната посока!

За sbj-bg.eu