Благой Рагин, председател на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Нормативите са рамките на бизнеса, останалото е работа и късмет

Снимка: money.bg

До месец се очаква нов Закон за туризма

Според бранша, промените трябва да стават по най-съвременния начин на комуникация-методът на убеждението, а не силово

Венцислав Жеков

• Г-н Рагин, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев заяви при откриването на туристическия сезон в курортния комплекс „Слънчев бряг“ преди дни, че до месец се очаква да бъде приет новият Закон за туризма. Какви са Вашите очаквания в този посока?
• Туризмът е отрасъл, който се развива много динамично и това е причината през една-две години нещо да се прибавя. Аз не очаквам нищо от законите, по-скоро очаквам да имаме повече гости и по-добра инфраструктура, както и по-добър имидж на страната. По-добрата култура на обслужването, това за мен е по-важното. Законът внася просто правилата на играта. Неговата позиция е като тази на съдията в един футболен мач. От нас се изисква да спазваме тези правила и да работим, останалото е късмет. Трябва да кажа, че само с един закон няма как да имаме повече туристи и гости и по-голям бизнес, ако все пак този норматив не е изпълнен със съдържание. Трябва да се търсят повече гости, да се подобрява инфраструктурата. Това не може да се постанови със закон, ако искаме да вървим напред, ако искаме да живеем с миналото, има и такъв вариант.
• Има ли някакви спорни, проблемни текстове, които Ви притесняват по някакъв начин и как биха могли да се променят те, ако все пак има такива?
• Ние изпратихме нашите виждания по новия закон в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като предварително те са съгласувани с нашите структури. Ресорният заместник-министър Иво Маринов е много диалогичен човек, а пък моите колеги са възхитени от поведението на министър Делян Добрев. Толкова земен човек е, че не мога да му изкажа възхищението, което моите колеги от Велинград, Сандански и Велико Търново изпитват към работата му. Мнението ни е, че той е много съвременен човек и дава гаранция, че всичко онова, което ни притеснява като бизнесмени, ще бъде съпричастен и ще лобира за добро развитие на туризма и на бранша въобще. Именно заради това искам изрично да адмирирам диалога, който съществува между нас и позитивната нагласа от моите колеги.
• Има ли вече яснота, до каква степен ще се съобразят с предложенията, които сте изпратили в икономическото ведомство?
• Технически те ще се съобразят с нашите предложения. Имах възможност да разговарям и с министър Добрев, и с неговия ресорен заместник-министър Маринов, те казаха, че всичко,което притеснява бизнеса, ще бъде съгласувано на различни и нива и с нас.
• В достатъчна степен ли се чу Вашето мнение и позицията Ви за този закон?
• Нищо не е правено на сила, всичко е съгласувано с нашите организации. Особено активни при тези процеси бяха пората от СПА-асоциацията и други. Всички структури имаха възможност да изкажат мнението си по различните въпроси и да го оформят като предложение за промени, или допълнения в новия закон за туризма. Както може да се убедите, ние сме дали нашите предложения, но не всичко зависи от министъра. Виждате, че забраната за пушене в закрити обществени пространства, беше решено от Парламента. Ние се борихме до последно,но загубихме. В една демокрация Парламентът е този, който накрая си казва тежката дума.
• Стана ясно, че страната ни ще бъде разделена на туристически райони. Вие как се отнасяте към тази идея?
• Например комплексите „Слънчев бряг“ и „Златни пясъци“ искат да бъдат водещи и да не бъдат поставяне под един знаменател. Двете структури са много силни, особено в южната част-“Слънчев бряг“ и Созопол, където е концентрирана половината от легловата база в страната, не само по морето. Именно това е основанието на колегите от тези райони да бъдат водещи в процеса на районирането. Аз мисля, че няма да има никакви проблеми в този процес и да се съобразят с вижданията на хората от тези комплекси.
• Как ще се отрази това райониране на развитието на отрасъла, какъв е европейският и световен опит в подобен род администриране в туристическата индустрия и какво е типичното и необходимото за нашата страна в него?
• Това е европейски модел. Такъв модел съм наблюдавал в Гърция и в Австрия например. Целта е да се децентрализира управлението и рекламата, за да може тези райони,които са по-слабо застъпени, да си имат собствен бюджет и да се подпомогнат онази част от регионите, където поминъкът е по-слаб и където бизнесът е по-слаб. Така е например във Видин, Враца, Монтана. Този регион, с европейско и национално съфинансиране, ще бъдат подпомогнати, за да достигнат по естествен път останалите региони, където бизнесът е по-печеливш и туризмът е по-интензивен. Целта на районирането е именно това, да няма фаворити, а да се помага ефективно и активнона по-слабите региони. Всеки регион трябва да да може да си концентрира самостоятелно приход чрез туристическия данък, чрез други форми на събиране на средства и да могат да излизат на различни борси. Интересът на морските райони е един, но интересът на СПА-регионите е различен, така е и при културния туризъм. Всеки трябва да види, къде са му приоритетите за реклама. Това е европейски модел и да се надяваме, че след като са решили да се правят райони, което е и европейска практика, това е правилната позиция. Така мислим на този етап, но времето ще покажа, защото по-голям съдник от него няма.
• Стана ясно, че се предвижда създаването на нови НПО /неправителствени организации/, които ще се занимават с конгресен туризъм, към които ще бъдат вързани хотелите и панаирите за провеждане на такива събития. Необходимо ли е това и не може ли например Вашата асоциация да изпълнява една такава дейност?
• Аз не съм поддръжник на това, държавата да прави браншови организации. Ако има потребност от такъв конгресен туризъм, добре, но в момента, при такава икономическа криза, този бизнес е доста подтиснат и липсва интерес към такъв туризъм. Държавата според мен трябва да бъде съдия на един мач и да пази, колегите да играят по правилата на играта. Това е функцията, според мен, на една модерна, правова държава. Така аз виждам нещата, а какви сдружения ще се правят, това не е работа на държавата. Тя обаче е нормално да иска по някакъв начин да се намеси в тези процеси, защото държавата няма собственост и иска да управлява частната собственост по определен начин. Това обаче не е много здравословно, защото държавата не бива да се намесва пряко в свободния пазар. В нея обаче е и хляба, и ножа. Понякога се шегуваме, че ако искаме нещо да не стане, трябва да го поискаме от държавата. 20 години до сега, почти нищо, което сме предложили, не е било изпълнено, или дори се прави точно обратното. И този път ще оставим държавата да си поеме отговорността върху себе си. Ако реформата е успешна, добре, но ако не е, отговорността е нейна.
• Как се отнасяте към идеята „ол инклузив“ да се предлага само в четири и петзвездни хотели и как ще се отрази това на малките хотели, тези с по-малко звезди и тези, които нямат възможност да оформят подходяща прилежаща среда?

Имахме заседание на управителния съвет на нашата асоциация и моите колеги приемат това на шега. Както народът казва, „всичката Мара втасала, та до това опряхме“. Това са пазарни лостове и моите колеги ми припомниха, че преди 230 години в България почивните станции, когато минаха на самообслужване, модерната дума за това е именно „ол инклузив“. Това беше модерно преди 20 години и то в почивни станции то най-ниската категория. Сега някои наши сънародници искат „ол инклузив“-а да бъде въведен в четири и петзвездните хотели. Всъщност, точно обратното е по-необходимо, колкото се може по-бързо именно хотелите от по-висока категория трябва да се освободят от тази хватка. „Ол инклузив“-а не е наше изобретение и наша рационализация. Н колегите ми никак не им е по вкуса да сложат една блок-маса и хората да ядат, както се казва „на корем“. След това останалата храна трябва да се изхвърли и това е разход. Пазарът обаче налага това и докато той не се насити и не се намери друга форма на обслужване, това ще е така. Никой не е по-голям от свободния пазар и той диктува правилата на играта. Много уважаваме агенцията за храните за това, което правят, да се спазват хигиенни норми и да се изследват работниците, които да имат и здравни книжки. Това е по-важното, според мен, за тази агенция, а ние сами ще си подреждаме собствените си дворове. „Ол инклузив“-а ни беше наложен от конкурентите и ние сме зависими от това. Ако откажем, туристите ще отидат в тези страни, където това се прави, така че, нямаме избор.
- Как се отразява забраната за пушене в закрити общесдтвени пространства, разполагате ли с нови данни от бизнеса, намалели ли са оборотите, до каква степен и какви мерки ще бъдат предприети, за да се избегнат големи загуби и дори фалити?
- Нощните заведения, ресторантите и клубовете са в много тежко състояние. Това е особено видимо в тези заведения, където няма градина, или тераса. На места са отбелязани близо 50% спад в оборотите. Тези, които нямат кредити и имат резервни средства, все пак имат известни надежди, но тези които са с кредити и големи наеми,там положението е много тежко. Ние запознахме министър Делян Добрев с този проблем и той каза, че ще разговаря с министъра на здравеопазването. Ще се проследи и опитът на другите европейски държави. Само шест страни са въвели такива рестрикции в ЕС, но всички търсят форма на леко разхлабване на възела, поне на тази част, която е много чувствителна на тази забрана. Ще има диалог между двете министерства, ще има и такъв с нас. Именно в диалога се раждат положителните решения. Ние всички искаме да се намали тютюнопушенето, въпросът обаче е, как да дадем по-малко жертви от наша страна, за да не си загубим работните места и да не изхвърлим на улицата нови безработни. По това работим, а иначе политиката е правилна да се ограничи тютюнопушенето, само практиката трябва още да се стикова.
- Свързаха ли се вече с Вас, поканиха ли Ви на среща от икономическото ведомство, за да разберете, до каква степен ще бъдат приети Вашите предложения за промени и допълнения в новия закон за туризма?
- Да, между нас има диалог и той е конструктивен. Отново казвам, че по-диалогичен министър аз не зная. От 20 години съм в този бранш и такъв равнопоставен диалог с държавата, не сме имали. Надявам се това да не е фалшиво, да продължи до края на политическия мандат. Ако това е така, ние ще настояваме този министър да продължи да оглавява това министерство, за да може проблемите, които възникват, да се поставят на масата, да се дебатират и където може да се помага. Трябва да се убеждаваме, а не да налагаме силово дадени решения. Методът на убеждението за мен е най-модерният начин на комуникация.