понеделник, 18 юни 2012 г.

РЕЦИТАЛ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ...


Снимка: orthphoto.net

 Темата за гей-парада в София е достатъчно злободневна. Тя е тема с продължение вече от няколко години. Тук няма да изразявам позиция-за, или против. Всеки сам да избере, какво да мисли и да не мисли, какво да прави, или да не прави. Става дума за друго, става дума за позицията на църквата. Ето само част от определенията, които дава Светият Синод на БПЦ за тази проява, в своето официално съобщение, публикувано на официалния сайт: „безнравствена проява“, „хомосексуализмът е противоестествена страст, която безусловно вреди на личността, семейството и обществото“, „вредна демонстрация, която също така нарушава правата на православните християни“, „зла и неукротима похот“. Това са определенията, на които повече прилича да ги наречем епитети, защото те са именно такива-евфемистични и не чак толкова, но-епитети. Те отразяват официалната позицията на БПЦ по отношение на гей-парада в София. Останалото..., останалото са цитати от Библията.

Не само, че съм далеч от мисълта, но и никога не бих си позволил да критикувам, камо ли да отричам, текстовете на Библията. Само че, ми прави впечатление нещо друго. Когато нашите църковници, предимно висши архиереи и клирици, искат да ни кажат нещо, те цитират. Вярно е, че свещенослужителите на всички нива са един вид посредници между нас-неуките и Бога-Съвършенство. Само че, ние чуваме от устите на митрополитите ни предимно цитати, а къде са техните мнения, какво мислят те лично по този въпрос? Не искам и няма да си позволя да изпадам в личностни откровения. Все пак мисля, че всички истински православни християни, които обичаме църквата, бихме искали да чуем позицията на самата църква, не на Светото Писание, защото това можем и сами да си го прочетем. Не мислите ли, че един доста голям процент от нашите висши архиереи, а и не само те, не само трябва, но са задължени на нас да посочат личната си позиция, при това именно спрямо гей-парада...!? Защото ние всички служим на Бог, но архиереите служат и на Бог, и на нас...! Какво е църквата без архиереите, но и какво би била църквата без нас-обикновените християни?!
Когато влезем в храма, ние очакваме да чуем проповед, не наизустени от години дежурни празни фрази, които дори не искам да цитирам. Ние-обикновените християни, търсим проповедта-истинската проповед, искаме да чуем един истински „коментар“ върху притчите, върху възловите смислови елементи от литургията и Светото Писание. В замяна на това обаче ставаме свидетели на едно равномерно, почти безличностно, да не кажа и бездуховно, мърморене, което е поднесено понякога с толкова досада и изнервящо нетърпение, че вместо да ни просветли, то ни напряга и угнетява още повече.
Ето за това става дума, за говоренето и в храма, и извън него. Църквата ни не говори, Светият Синод не говори, висшите ни архиереи не говорят, монасите и свещенослужителите също не говорят...те просто цитират. Само че когато те цитират, ние не разбираме, а когато не разбираме, цитатите се превръщат не в проповед за облагородяване, а-в рецитал без последствия.

Венцислав Жеков

Няма коментари: