Оценките по ОВОС за ветропарк „Калиакра“ са непрофесионални

 Снимка-архив на Ирина Матеева

Интервю

За защитата на птиците 

Според Ирина Матеева-отговорник по европейските политики към Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/, държавата поставя интереса на инвеститорите над обществения интерес

Венцислав Жеков

• Г-жо Матеева, оказва се, че страната ни не е провела оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на ветроенергийните и други проекти в защитената зона на Калиакра. Как ще се отрази това на опазването на птиците и местообитанията им там?
• За най-проблематичните проекти в защитената зона има ОВОС. Става дума за ветропарк „Калиакра“, с японски инвестиции, ветропарк „Св. Никола“ с американски инвестиции и ветропаркът на EVN, който в момента се изгражда. И трите имат ОВОС, които са изключително некачествени. За първия и за третия не са били правени предварителни проучвания. Има една оценка на независим експерт от 2007 г., когато всъщност е отворено досието на България, във връзка със случая „Калиакра“, който прави критичен анализ на въпросните оценки и казва, че са изключително некачествени и непрофесионално написани. Въпреки това обаче, чисто формално на хартия оценката я има. Освен тези ветропаркове, в района на Добруджа има над 900 ветрогенератора, които са одобрени без ОВОС, на етап преценка, че няма да има нужда от ОВОС. Един от аргументите беше, заради протокола от Киото, което не може да бъде аргумент по отношение на околната среда. Тези генератори са получили разрешителни, а много от тях са на едни и същи инвеститори. В началото фирмата, която кандидатстваше по проекта за ветропарка „Св. Никола“, беше пуснала девет отделни проекта за ветрогенератори, през 2004 г. Искаха да избегнат процедурата по ОВОС. Тогава ние обжалвахме тези решения и ги върнаха с искане за ОВОС. Има инвестиционни предложения, пускани в един и същи ден с отделни решения на компетентния орган. От 2010 г. всички ветрогенератори са изпращани на ОВОС до към миналата година. През тази година отново започнаха да пускат такива проекти без оценка. Обикновено процедурите са направени така, че да обслужват интересите на инвеститора. Много ОВОС-и съм чела, миналата и по-миналата година, където, когато се разглежда комулативният ефект, се разглеждат ветрогенератори в обсег от пет до десет километра от инвестиционното предложение в Добруджа. Би трябвало всеки ветропарк да се разглежда в контекста на цялата географска област. В противен случай оценките се изкривяват и не се изчислява комулативният ефект.
• Как ще се отрази това на опазването на птиците?
• Няма да можем да опазим ефективно птиците. По отношение на гъските, които зимуват там, те избягват територии с ветропаркове. Нашите проучвания в района на Приморска Добруджа вече го доказаха, след като беше доказано и в Холандия, и в Белгия, а и на други места. Гъските няма къде да се хранят и те ще бъдат принудени да се преместят, ако нямат достатъчно храна. Когато се приберат в местата за гнездене, това е доказано за червеногушата гъска, те не се размножават. Така намалява популацията на застрашения вид, с категория „силно застрашен“. За десет години световната им популация е намаляла най-малко с около 50%. Изграждането на такива съоръжения, които непрекъснато трябва да се заобикалят от мигриращите птици, снижава тяхната възможност да оцелеят. Реещите се птици, като грабливите и щъркелите, трудно заобикалят и често стават жертва на сблъсък. Така се уби белоглав лешояд във ветропарка „Св. Никола“, още през първата есен, когато паркът започна да функционира. Избягването на съоръженията от птиците е свързано с доста повече разход на енергия, а това са птици, които летят стотици хиляди километра. Всяка една бариера на миграционния път снижава тяхната възможност за оцеляване. Тази така наречена екологична енергия, поставена точно там, където не й е мястото, на практика създава изключителен проблем за опазването на птиците.
• Стана ясно, че ако не изпълним това искане, за защита на птиците, до два месеца Европейската комисия може да отнесе казуса до Европейския съд. Той от своя страна може да поиска временни мерки. Какви биха били те, според Вас?
• За всеки случай нещата са специфични. Част от временните мерки могат да бъдат спиране на всякакви плащания по еврофондове. Може би биха се обърнали към Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ и тя да спре финансовата си помощ за енергийните проекти в България. Обикновено мерките са свързани с такива финансови рестрикции. Ще страда българският данъкоплатец, защото правителството държи повече на частните инвеститори, отколкото на обществения интерес. Най-пресният случай е свързан с автомагистралата в Полша, където бяха спрени всички еврофондове, докато съдът не взе решение по казуса.
• Казахте, че оценките са били формални. Директивата за ОВОС цели адекватни оценки на всички проекти. Какви трябва да бъдат те конкретно за Калиакра?
• Това което изисква и нашият закон по околната среда е, че за всеки един проект трябва да се разглеждат алртернативи. Те могат да са по местоположение, по технологии, или в комбинация. Може да се прецени, дали даденият проект може да се осъществи като фотоволтаичен, или като ветроенергиен парк. Тези алтернативи се разглеждат равностойно, според закона. Като изключим инфраструктурните проекти за линейни обекти като пътища и ж.п.-линий, масово това изискване на закона не се прилага. За повечето проекти се казва, че няма алтернативи. Обикновено се изтъкват социално-икономически доводи, които нямат нищо общо с околната среда. Законът не изисква изрично, когато се правят процедурите по ОВОС, инвеститорът да притежава земята. Той може да е сключил договор със собственика на земята. Няма необходимост да се разглеждат алтернативи, на две, на три, или на пет места и да се избере най-доброто. Друг проблем в оценките е, че не се разглежда комулативният ефет-комбинацията от даденото инвестиционно предложение, заедно с останалите, които са в района. ЕК ясно е казала, какво се има предвид, а именно-съществуващите вече проекти, планирани вече проекти, в процедура, или такива, които все още не са одобрени, но и не са изградени. Проектите могат да бъдат от различен характер. Може да имаме ветроенергиен проект, но трябва да се разгледат проектите, свързани с фотоволтаици, или със застрояване, или изграждането на допълнителни електропроводи. Дадени въздействия от тези проекти може да се комулират с различните въздействия, които оказва единия проект. Това е едно от нещата, които експертите по ОВОС в България не желаят да правят. Когато един експерт разбира от това, което прави, той може да намери метода и начина, по който да оцени, по какъв начин се комулират въздействията. Това е другият проблем, който е един от аргументите на ЕК за грубото потъкване на законодателството. Масово се говори, че ветрогенераторите убиват по-малко птици, отколкото ловците, или по пътищата. Да, обаче като изградим такъв парк, няма да разрушим пътя между Каварна и Шабла, например, няма да забраним на ловците да ловуват. Въздействието на ветрогенераторите не замества другите въздействия, а се натрупва върху тях. Оценките трябва да са базирани на специфични предварителни проучвания. Те трябва да са в продължение минимум на три години. Птиците са динамична група и така би се наблюдавало фактическото състояние на нещата. Там където се очаква уязвими да бъдат гнездещите птици, да не се правят проучвания на зимуващи, или мигриращи птици. Там където се очаква застрашаване на зимуващите птици, да не се правят проучвания на гнездещи птици. По отношение на ОВОС-а за ветропарк „Св. Никола“, няма никакво проучване по отношение на зимуващите птици и гъски. Преди да се стигне до заключението по ОВОС, в България се гледа това да стане в рамките на шест месеца след иницииране на процедурата. В други държави като САЩ и Великобритания, например, минават две, или три години в хода на консултациите, за да може в момента, в който документът е готов да има достатъчно информация, на базата на която да се вземат решения. У нас, когато няма информация се счита, че няма и проблем.
• Какво трябва да се направи, за да се промени това?
• Трябва да се скъса директната връзка между инвеститор и експерт. Докато инвеститорът плаща на експерта, за да му направи оценка на проекта, никога експерът не може да бъде обективен. Ако е такъв, той няма да си получи заплащането. Когато общините участват в проекти, те имат бизнес-отношения с инвеститорите. В процедурата по ОВОС на ниво експертен съвет те имат право на глас по отношение на проекта. Тук също обективността е нарушена. Има един етап по отношение на качеството на оценките за въздействие на околната среда, който се извършва от компетентния орган, още преди обществените обсъждания. Когато инвеститорът е готов с доклада по ОВОС, той го внася в РИОСВ, или в МОСВ и те трябва да се произнесат по отношение на качеството и ако то е добро да се пусне на обществено обсъждане. В този момент компетентният орган не си върши добре работата и прави много компромиси с качеството. В момента всички ние ще плащаме заради това, че една група чиновници са взели решение на базата на недобър доклад по ОВОС. Експертите обаче са си взели парите, а те са недосегаеми и не носят отговорност.
• Тези дни заместник-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева каза, че не очаква да бъдат преместени ветрогенераторите на Калиакра. В този случай, какво се случва със защитата на птиците там?
• Ветрогенераторите могат да бъдат преместени. Дори има калкулирана цена, която никак не е висока. Комисията много ясно е заявила, че иска демонтиране на тези съоръжения именно от това място. Ако те бъдат преместени, птиците ще могат да ползват свободно тази територия. Ако останат, ще бъде убити белоглави лешояди, розови пеликани, сиви жерави, а най-вероятно младата птица от гнездещата двойка бухали също беше убита именно от перките във ветропарка. Проучванията върху червеногушата гъска доказаха, че гъските наистина избягват да влизат в територията на ветропарк на „Св. Никола“. Щъркелите също кацат именно на това място, защото от тук минава пътят им. Те просто нямат друг избор. Четох това изявление на заместник-министър Манева с огромно съжаление. ЕК в продължение на четири години полага усилия да убеди нашето правителство, че нарушава закона, който се спазва от всички страни-членки на ЕС. Испания например е била принудена от Европейския съд да си възстанови местообитания, а не само да премахне, това, което е било изградено. Премахвани са хотели и магистрали. В нашия случай относително по-лесно е да се премахне ветрогенератор, вместо магистрала, или някакъв курортен комплекс от типа на Слънчев бряг, например. Тази позиция на нашето правителство да защитава до край частния инвеститорски интерес, на практика ще доведе до това, което се опитвахме уж да избягваме-финансови санкции. Трябва ли да плащаме за зелена енергия в територии, където тя не трябва да се развива и това води до санкции?!
• Какво очаквате Вие, как ще се развие случаят и до къде?
• Може би една от временните мерки ще бъде спирането на тези ветропаркове, докато не се произнесе съдът. Делото обаче ще бъде доведено до край. Правителството ни е взело решение за изграждането на тези ветропаркове, като са били информирани за възможните щети. Затова и отговорността е изцяло негова.