ЩЕ СТАНЕ ЛИ СВЕТЕЦ ДЯДО ДОБРИ, ИЛИ ТОЙ ВЕЧЕ Е ТАКЪВ…!?

Напоследък се появи като особено актуална темата за евентуалната канонизация на дядо Добри, както го наричаха още приживе „светецът от Байлово“. Как и кога, и най вече дали може да стане такава канонизация, разговаряхме с богослови, които ни обясниха следното:

У нас се създава извънредна комисия, когато ще се прави канонизация. Тя трябва да разгледа изключително подробно живота и делото та кандидата за светец. В Русия например, такава комисия действа постоянно, но тук няма смисъл, защото канонизации се правят много рядко, почти на 20 години веднъж.

По въпроса за ранната канонизация на дядо Добри, трябва да отбележим, че в Гърция например, неотдавна  беше извършена канонизация на светец, починал няколко месеца по-рано. Тоест, няма срокове за това действие. Другата тема, която витае в публичното пространство е, че трябва да е извършил поне две чудеса, за да бъде провъзгласен за светец, но се оказва, че и това не е вярно. Това е католическо изискване, което при нас няма сила на задължителна предпоставка.

Дядо Добри така или иначе е безсребреник, тоест, той вече е просиял като добродетелен живот. Дори и да има някакъв грях, за каквото се писа преди време, към негов сини, или роднина, то животът, който старецът водеше, отдавна е измил едно евентуално провинение.

Често в Православния свят хора добродетелни, обикновени монаси, стават светци, защото са живели според примера на Христос.

А първата крачка е направена със събирането на сведения за дядо Добри и за чудеса, ставали благодарение на негови молитви, както и чудеса с неговата прозорливост.

Така или иначе, този човек вече е светец в сърцата на българите а и не само на тях. В това се крие обичта, която всички изпитваме към този българин, който си отиде на 103 г. 

И още нещо, дали пък не е време да се замислим, къщата на дядо Добри, която е в двора на църквата в село Байлово, да бъде превърната в музей. Дори и той да не е, все още, светец, защо къщата му да не е музей на добродетелността, за да се покаже, как е живял един свят човек, който е най-големият частен дарител на патриаршеската ни катедрала и един от най-големите частни дарители на църквата ни…!?

Колко ще струва това, да се направи един музей, дори и да се запази така, както Дядото е оставил дома си, без да се мести нищо, без да се променя нищо..! Струва си поне да се помисли за това…!

И на мнението, че ние имаме достатъчно светци и да почитаме съществуващите, а нови не ни трябвали, ще отговорим, че ние имаме светци, да…, а дали са достатъчно, това не е наша работа да знаем и да оценяваме, а за новите…, защо да не ги почитаме като светци, след като са заслужили и пред нас, но най-вече пред Бога…!? Нима тези хора трябва да останат непочетени…и по какви причини, защо, заради някаква суета на някои така наречени „духовници“ ли…!?!??!?

За фейсбук-групата "Православни новини"