ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ВАСИЛ БОЙДЕВ – ОФИЦЕРЪТ-УЧИТЕЛ

Забравените герои на България са потънали дълбоко в историята

Има една цяла плеяда български генерали и офицери, които са не просто забравени, а са потънали толкова надълбоко в историята, че сякаш никога не са съществували. Те са забравени, защото обществото ни е допуснало това. Сред тях е легендарният командир на Пета армия в Македония по време на Втората световна война – генерал-лейтенант Васил Бойдев.

Той е роден е на 1 януари 1893 г. в град Казанлък. Син е на Теню Бойдев. През 1901 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 г. и 1912 г. учи във Военното училище в София. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 г. до 1925 г. учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 г. в първи ескадрон на четвърти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. По-късно е командир на картечния ескадрон на четвърти конен полк, началник на девети пограничен участък, началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Става преподавател във Военното училище.

От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор.

Поради несъгласие с прогерманския курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев, генерал Бойдев подава оставка и на 11 май 1944 г. излиза в запаса. През 1945 г. е изправен пред „народния съд“, осъден е и е изпратен на лагер. След като изтича присъдата му е интерниран в Троян, където живее заедно със съпругата си до смъртта си на 23 април 1984 г.

Спомените на генерал Бойдев са изключително ценни, защото са и автентичен поглед върху личността и характера на цар Борис III. Командирът на военната ни авиация е близък с монарха и не се притеснява да споделя с него своите виждания за бъдещето на България. По този начин успяваме да видим Борис III извън рамките. Според генерала, монархът ни бил скептичен към Третия Райх, не вярвал в победата на Германия и дори смятал Хитлер за ненормален.

От спомените на Боайдев виждаме също така нежеланието на царя и генералите, както и на повечето ни държавници  да присъединят България към Тристранния пакт.

В Троян генерал Бойдев е принуден да дава частни уроци по немски език. Един български генерал, достоен командир на въздушните ни войски е доведен до положението да стане даскал, за да се препитава. Неговият наследник, генерал-майор Константин Стоянов /Кочо Стоянов/ поема армията на 11 май 1944 г. и я ръководи до нахлуването на съветските войски в България, когато се самоубива. Именно жената на Кочо Стоянов моли генерал Бойдев, да поговори със съпруга й, за да го „озапти“ в Мактедония. До толкова генерал Бойдев е имал доверието не само на местното население, но и на своите близки, че и на близките на своите подчинени и наследници.

Бойдев оставя спомените си в няколко екземпляра и ги дава на различни троянци, за да ги четат и които имат някакви бележки да му ги кажат, пише негов ученик по немски.

Идеята да напише спомените си възниква след настояване от генерал-полковник Иван Кинов. В заключението на спомените си генерал Бойдев пише: „Написах моите спомени не защото смятам, че много от съби­тията ще се изгубят за историята, а за да дам и аз своя принос главно върху онези събития, на които съм бил не само зрител, но и дейс­тващо лице.“

За в. "БА"