КОГАТО КРАЖБАТА Е БЛАГОСЛОВЕНА В ИМЕТО НА СВОБОДАТА…!

70-те години на миналия век, София, Научноизследователски институт по електро-промишленост – НИПКЕП. Един млад българин, чието име за съжаление историята е забравила, работи като шлосер-матричар. Животът го притиска, той иска да е свободен, но не може, защото в комунистическа България свободата е относително понятие. Всеки е свободен точно толкова, не колкото иска, а колкото му е позволено от властите, политическата полиция, наричана милиция по съветски образец и от тайните служби, които също са силно политизирани.

Момчето, което е със средно образование, работи и мечтае, мечтае и работи, иска да замине за чужбина, но не просто да попътува, което също е известен проблем в онези години, най-малкото заради парите, а иска да живее на Запад! Това разбира се е неосъществима мечта за много, дори за повечето българи, но понякога стават и чудеса. Преди това обаче, момчето решава да изтегли заем от банка в София. Той привлича като гаранти по заема неговият колега Георги – „проверен“ член на комунистическата партия и главната счетоводителка на предприятието, в което работи.

Дали това е бил план, дали впоследствие се е зародил такъв, не е ясно, ясно е обаче, че план има и той работи безупречно.

Момчето тегли парите и след това редовно и планомерно ги връща на вноски, както е по погасителния план на кредита. Става обаче нещо друго, което е интересно. Той разбира, как се теглят пари и вижда, че има пробойни при оформянето на документацията.

За да замине извън страната трайно обаче му трябват пари и то не малко пари. Тогава той решава да се възползва от тези пробойни и тегли втори заем, когато вече е изплатил първия. Гаранти отново са колегата му Георги и главната счетоводителка. Този път обаче, те не знаят, че са станали гаранти по втори заем. Банковият служител не се усъмнява в подписите им, когато момчето представя документите, защото същите са били вече веднъж гаранти по първия му кредит, който е върнат безпроблемно. Така банката отпуска нов заем. С парите момчето заминава за Западна Германия.

В София, в предприятието НИПКЕП настава истинска паника. Георги и главната счетоводителка са привикани в следствения отдел към Централния софийски затвор. Разпитват ги, но не са подведени под отговорност, защото се оказва, че подписите им по втория заем на техния колега не са автентични. Момчето е подправило подписите им, а банката ги е приела, понеже веднъж вече те са били гаранти и така е станала измама, в която парите са предоставени, но с тях младежът е заминал и никой не може да го намери, нито пък знае, къде е!

Георги и главната счетоводителка не плащат нищо, защото е установено,  че подписите им са подправени. Времето минава и изтичат няколко години, когато един ден в предприятието се получава писмо от същия този бивш работник, който обяснява, че е заминал за Западна Германия. Извинява се за причинените неудобства и за фалшифицирането на подписите на Георги и главната счетоводителка и изпраща паричен запис с точната сума и лихвата, която дължи за тези години, които връща на банката!

Историята не е уникална. Има и друга подобна история на някой си Киро, в лагера “Падричано” край Триест. Той е партиен секретар на комунистическата партия в предприятието “Булгарплод”-Варна. Слуховете разказват, че взел от касата на низовата партийна организация целия членски внос на членовете и заминал на екскурзия, от където и избягал. По-късно същият Киро заминава за Америка. Стои там 8-10 месеца, иска да вземе при себе си и жена си, но от тайната полиция у нас - „Държавна сигурност“ му скрояват капан - излъгали го, че жена му е на смъртно легло. Той се връща в България и тук го задържат. Става известен като Киро-Американеца. Оставят го на работа в “Булгарплод”, но вече не като партиен секратар, а в някаква работилница.

Тези съдби на двама души показват, как едни обикновени и напълно нормални хора преживяват едни истински истории, достойни за роман, които променят живота им и обръщат съдбите им напълно. Те са принудени да вървят по ръба на закона, дори на го пренебрегнат, само и само да постигнат една едничка основна цел – да живеят по-добре, да са по-щастливи и свободни. Свободата ги подтиква да извършат дори и престъпление в името на благоденствието, на което има право всяко човешко същество.

Единият успява да се устрои в Западна Германия и връща откраднатите от банката в София пари. Наистина е постъпил нечестно, но това е бил единственият начин тогава да успееш да заминеш, да избягаш и да преживееш първите месеци, докато си намериш работа. Българите не са имали достатъчно средства за такава авантюра, освен ако не вземат заем, както прави и момчето от НИПКЕП.

Другият, Киро, също открадва, но отново в името на един по-добър живот. Това са благородни кражби, кражби в името на  една нова действителност и бъдеще, лишено от страх и насилие, в свободния свят!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София