ДЯДО ДОБРИ ИСКАШЕ ВСИЧКИ ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ БОГА

Отец Серафим, който е и бивш офицер от армията ни, днес отговаря за Кремиковския манастир. Той беше най-близо до „светецът от Байлово“ - дядо Добри в края на земния му път. Дядо Добри почина в Скравена при дъщеря си. Често идваше в манастира и оставаше тук. Ходеше и на Байлово, после пак се връщаше. Но най-любимото му място беше именно Байлово, споделя отецът.

Свещеникът-офицер е роден в София. През 1998 г. кандидатства  във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия – щабен профил. завършва през 2002 г. и една година работи в щаба на ПВО, а после и една година в Министерството на отбраната. През 2004 г. напуска армията, за да стане свещеник.

-         Отец Серафим, остави ли дядо Добри някакво послание към нас, нещо, което трябва да запомним?

-         Ние всички знаем, какво послание остави той. Всичко това, което правеше, същината му не беше събиране на средства, а две други неща – от една страна да ни накара да бъдем милосърдни и милостиви и от друга страна да ни покаже,че в този материален свят има нещо по-важно и по-ценно и заради това всъщност даряваше и възстановяваше храмове и манастири, за да може да знаем, че там има неща, които не са временни, а са вечни. Да вярваме в Бога, това искаше да ни накара дядо Добри. Това е всъщност, което той искаше, след смъртта му, всички да се обърнем към Бога.

-         А остави ли той някакво завещание?

-         Да, в неговото завещание той оставя имотите си на църквата в Байлово. Това е първата част. Оставя ни също и една банкова сметка, по която няма средства, за възстановяване на Елешнишкия манастир. Това е манастир, който той започна да възстановява, но имаше борби и до преди осем месеца не беше върнат на църквата и тогава помощта беше спряна. С оставената празна, за сега, банкова сметка, трябва да се обединим и да възстановим този манастир.

-         Такива хора като дядо Добри раждат ли се така, или се създават впоследствие такива? Това са едни уникати, до колко ние сме достойни като общество да имаме такива хора сред нас?

-         Не е случайно, че дядо Добри е живял в нашето време. Това е едно много материално време. Питаха ме напоследък, дали той има последователи. Бог ни дава такива хора, но всеки от нас може и да не успее да стане като него, но може да тръгне по неговите стъпки. Поне малко трябва да мислим и за духовното, а не само за материалното. Той се дава от Бога, но може и да се изгражда. Бог дава, но дядо Добри се е борил години наред. Всички виждаме животът му и лишенията му. Той е имал дълги години на човешка борба между това, което иска тялото и това, което иска духа.

-         Заговори се за евентуална канонизация на дядо Добри, Вие като свещеник, какво мислите за това?

-         Това е въпрос на Божия прослава. Аз мисля, че първата част е подробно изследване на живота на човека. Всички сме наясно, че дядо Добри живя много чисто и отдадено на Бога. Първата част я имаме. Започнахме една кампания в Кремиковския манастир. Събираме от хора случки, преживявания и напътствия, които са получени от дядо Добри приживе и това е първата част на нашата организация. Искаме да са описани, подписани и да имат телефон за обратна връзка. След като съберем всичко това и когато и Бог посочи ще предприемем нови действия. Дядо Добри си е свят като човек и със сигурност си е спасен, нямам съмнения в това, защото го познавам и знам, как живееше и какво правеше. От тук насетне, когато Бог прослави човека, той със сигурност ще се канонизира, но сега първата ни стъпка е това, да съберем преживяванията на хората с него.

-         Беше ли прозорлив дядо Добри, защото ако е било така, той  е извършвал чудеса в името на Бог?

-         Всички знаем, че той беше прозорлив. Като те погледне и казваше неща, които не са му споделяни, но той ги знаеше. Има случаи на много хора, за които той се е молил и са се случвали чудеса. Това го има като предпоставка. Въпросът е да съберем максимално всичките данни. Ние ще ги опишем и ще ги внесем в Синода. От друга страна Бог трябва да го прослави и тогава и Църквата ще го канонизира.

-         Как изживя той последните си дни?

-         Накрая и от известно време, откакто спря да може да вижда, му беше трудно и не можеше да служи, а той имено така приемаше живота си, като служение. Беше отпаднал, той все пак беше на 103 г. Чакаше с нетърпение срещата си с Бога. Непрестанно се молеше Бог да го приеме по-скоро.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

Снимки: КРАСИМИР ТОДОРОВ