В
страната ни действа Закон за обявяване на комунистическия режим в България за
престъпен. Той е обнародван в Държавен
вестник, бр.37 от 5 май 2000 г. Неотдавна и парламентът ни прие на първо четене
промени в този законов акт.
Промените
предвиждат премахване от публични места на лозунги, фотоси, знаци и други знаци
и предмети, създадени през комунистическия режим в периода 1944 - 1989 г. в
негова възхвала или възхвала на БКП и нейните ръководни дейци.
Законопроектът
предвижда забрана на поставянето на такива знаци на публични места. Ако
определени предмети или сгради не могат да бъдат премахнати, на тях ще бъдат
поставяни табели с надпис, който посочва, че комунистическия режим в България е
обявен за престъпен със закон.
Промените
са предложени от Методи Андреев от ГЕРБ и депутатите от Реформаторския блок
Петър Славов, Мартин Димитров и Вили Лилков.
Законът
предвижда и глоби за неспазване на новите разпоредби.
Една
от разпоредбите на този закон касае и пътуванията на българите извън страната,
особено в така наречените капиталистически страни във времената на така
наречената „Студена война“. В чл. 2, ал. 10, точка 4, буква „д“ е записано, че
„…Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са
отговорни за… възпрепятстване на свободното движение във и извън
страната…“, което пряко касае българите в чужбина, които автоматично тогава се
превръщаха в така наречените „невъзвръщенци“.
В
закона е упоменато още, че има наказателни разпоредби, които определят глоби,
както беше казано по-горе. За повторни нарушения глобите са двойни….! И, какво
от това…!?
Законът
на практика НЯМА никакви реални правни последствия? Кой е наказан за действия,
които касаят комунистическа пропаганда днес…?! Дори нещо повече, опитват се да
съдят бивш военен министър, че видите ли, бил нарушил интересите на руската компания
„РСК МИГ“ и го съди не кой да е, а България!!! България съди свой министър, че
е защитил на практика националните ни интереси….!?!?!? Къде го има такъв
абсурд, едва ли можем да го видим и в Бурунди!
Питаме
се, защо приемаме закони, които трябва уж да реабилитират онеправданите от
времената на комунизма, особено онези българи, които са рискували живота си, за
да избягат от комунистическия „рай“? Защо приемаме недействащи закони,
закони-лозунги, които казват нещо, но по никакъв начин не го защитават? Защо
няма нито един наказан по този закон, а в същото време се завеждат дела срещу
хора, които за залели с червена боя паметника пред сградата на
социалистическата партия в София, или пък паметникът на Благоев в
Благоевград…!? Значи за проява на „вандалщина“ спрямо комунистически паметници
има наказание, а за проява на комунизъм, въпреки че комунизмът и прокламирането
му е забранен с действащ закон, наказания няма…!? Как става това и защо се
допуска подобно арогантно беззаконие!?
Да
приемеш закон, който уличава комунизма като престъпен режим е регулярен и
адекватен акт, който ще се хареса на Европа, но когато този закон открито и
напълно умишлено не се спазва, тогава не е ли равносилно това на спъване на
равно…!? Властите у нас обичат да са обичани от всички, и от Америка, и от
Русия, само че това не може да стане,защото позициите са твърде ясно
разграничени. Когато приемеш закон, който не се изпълнява, но пък играе успешно
ролята на лозунг, тогава хвърляш прах в очите на партньорите си. Те обаче не са
толкова тъпи, нито пък са толкова слепи, въпреки прахта в очите, виждат ни и ни
оценяват. А когато се чудим, защо още имаме визи за САЩ, защо не ни пускат
толкова дълго в „Шенген“ и защо в Европа имат твърде ясно изразени опасения
спрямо нас, нека се замислим само за един пример.
Този
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен е лозунг,
но е недействащ практически акт. Няма правни последици. Има предвидени
разпоредби, които обаче не се прилагат! Защо, ако се прилагаха, се позволява
съществуването на комунистическа партия и тя е регистрирана по Закона за
политическите партии…!? Какво значи „…Ако определени предмети или сгради не
могат да бъдат премахнати…“? Това означава, че с оправданието, че просто „не
могат да бъдат премахнати“, както пише в закона, без обяснение и пояснение,
както и без ясно регламентирани архитектурни норми, могат да стоят и такива
идеологически мастодонти като паметникът на съветската окупационна армия в
самия център на европейската ни столица, на държава, която председателства
Съвета на Европейския съюз и не спазва собствен закон….!
Това
ли ни е правният плурализъм и правният ред – да създаваме закони, които не
изпълняваме, закони-постулати, които нямат практическо приложение и от тях не
следва нищо друго освен едно голямо, красиво НИЩО, което проявява жалки опити
да бъде НЕЩО, но си остава едно пълноценно НИЩО…!?!?
Не
за друго е темата ни с този закон, а защото ако имаше правни последици от него,
ако имаше наказани за проповядване на отявлен комунизъм, това поне малко щеше
да реабилитира жертвите на този наистина престъпен режим.
Няма
да забравя, как веднъж си позволих в центъра на обединен Берлин да произнеса
името „Хитлер“…! Моят спътник, българин, който тогава живееше в Германия
веднага ми се скара, защото „Хитлер“ и на немски си е „Хитлер“. А там тази дума
е забранена! Забранена е, защото хората са осъзнали, че този режим е престъпен,
точно толкова, колкото и комунистическият у нас – „тоталитарните близнаци“, за
които писа и покойният вече президент Желю Желев.
В
Берлин „Хитлер“ е мръсна дума, а у нас комунизмът си има закон, който вместо да
го забранява ефективно, го толерира пасивно…! Е, дълго още ще чакаме визи за
САЩ, докато сме такива демагози…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар