Един
забравен, достоен български офицер „излиза на светло“
Полковник
Стойне Бачийски е командир на 51—ви пехотен вардарски полк /от 1942 г./, в
състава на 14-та пехотна дивизия от Пета армия в Скопие и впоследствие командва
14-та дивизия. Той е роден на
1.09.1897 г. в Княжево. Много легенди се вихрят
около името на този български офицер. Той е недолюбван и неоценен, но оставя
името си в историята като доблестен командир. Приписват му какви ли не завери,
но истина е, че така наречената „Плевенска афера“, при която са заловени
военнослужещи с ляв уклон от същия този полк, е част от действащото
законодателство в страната ни в онези години. За издевателствата, които са
упражнявали някои нисши офицери над тези хора, в така нареченото кале в Скопие,
те са осъдени. Стойне Бачийски не е осъден, защото не е намерен за виновен, при
това не от кой да е, а от така наречения „народен съд“, който, ако е имало и
най-малкото провинение за този офицер, със сигурност щеше да го намери.
Ето
какво си спомня Владимир Матев (61в.), публикувано в сайта на „Един завет“: „…На
6-ти септември 5-та армия се изтегля. …Сутринта в 6 ч. 5-та армия се изтеглила,
а аз към 11 ч. почвам да се изтеглям…И германците в посоката на Куманово се
насочват, за към България…Германците спират 5-та армия над Куманово. Искат или
да я обезоръжат или да тръгнат с тях. И тогава полковник Бачийски, командир на
51-ви пехотен полк, става командир на 14-та дивизия. 5-та армия се състои от 2
дивизии – 14-та и 15-та дивизия. 14-та беше в Скопие, а 15-та беше във Велес…И
германците – „Принц Ойген” дивизията някъде там е била и тя именно засича пътя
на 5-та армия. И с 5-та армия се изтеглят и граждани, чиновници, всички вкупом
с армията…51-ви полк гонеха партизаните, дето правеха зулумуците….И на 7-ми или
8-ми беше, не си спомням, Бачийски не е съгласен да тръгнем с германците и те
казват: „Ще ви обезоръжим!” И започва най-напред обезоръжаването на офицерите.
Най-напред Бачийски отива, вади пистолета си, целува го и им го хвърля.
Германците са кавалери в това отношение, видеха този жест и му върнаха
пистолета. Той казва: „Ще го получа, обаче няма да вземате пистолетите и на
другите офицери!” И те се съгласиха…По-късно Бачийски каза: „Положението е
следното – или пленници ще бъдем, или кой както види!” И тогава, това беше към
шест часа сутринта, офицерите събраха частите и тръгнаха по посока, кой както
намери, горе-долу познавахме там терена…Падна една мъгла и цялата 5-та армия се
пръсна…“
 |
| Български офицер със свои близки, в Скопие, на брега на Вардар. Зад тях - военният клуб. |
Ето
какво е „провинението“ на полковник Бачийски, че командва военна единица, в която има
група, която да неутрализирала опитите на югославските партизани да
обезоръжават българските офицери при отстъплението им към България. Това са факти, които се потвърждават от спомени
на нашите офицери в тези части.
Нека
припомним, че на 2 септември 1944 г. ново българско правителство прави последен
опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. То
прекъсва дипломатическите отношения с Германия. Правителството на Константин
Муравиев обявява война на Хитлер на 8 септември 1944 г., като същия ден
войските на СССР навлизат в страната. Муравиев е свален на следващия ден.
След събитията
от 9 септември 1944 г. Стойне Бачийски е съден от така наречения „народен съд“, но делото е спряно.
На 8 март 1948 г., заедно с
подполковник Димитър Цветков, Бачийски се присъединява към горянската чета на Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея.
Заловен е
на 20 март, след като четата
е разбита и е осъден на смърт. Разстрелян е на 17 май 1949 г. в Горна Джумая. Заровен е в яма в гробищата на града.
По наказателно дело № 500 от 1948 г. на Горноджумайския окръжен съд са осъдени
84 души. 12 от тях получават смъртни присъди, осем от които са изпълнени
незабавно.
През 1992 г.
Стойне Бачийски посмъртно е повишен в чин генерал-майор.
За в. "БА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар